Макиавели - любимецът на тираните

Наричат Николо Макиавели първия политолог на новото време. Професор Дирк Хьогес предлага необичаен поглед върху неговата личност в излязлата в Германия книга "Власт и илюзии".

Основният труд на Макиавели "Владетелят" е широко и скандално известен. Един от съветските речници на чуждите думи тълкува "макиавелизма" като политика, основана на грубата сила, на игнорирането на нормите на морала, като коварство, вероломство, двуличие и лицемерие. Но професор Хьогес, пък и не само той, не се съмнява във високата нравственост, честност и благородство на Макиавели - той е бил извънредно умен човек с разностранни таланти - политик, дипломат, философ, историк, поет, драматург, театрален режисьор и композитор.

Министър и изгнаник

За живота на Макиавели се знае много. Той се е родил през 1469 година и израства във Флоренция. Бил е гражданин и патриот. Знатният му произход и необичайните му способности му помагат да направи бърза кариера. Присъединява се към противниците на управляващия във Флоренция род на Медичите. След като те остават без покровител, Макиавели се издига до министър на външните работи на републиката.

През 1512 години обаче Медичите се завръщат на власт - с малко военна помощ от Испания и Швейцария. Тогава Макиавели е подложен на тежки разпити и мъчения. Изпращат го в затвора, но не го убиват само защото е спасил от смърт няколко известни поддръжници на семейство Медичи. В крайна сметка го заточават в едно село, където прекара в изгнание цели 8 години - нещо непоносимо за деен човек като него. Макиавели е женен, има шест деца и семейството едва свързва двата края. Но както става понякога, заточението се оказва най-плодотворният период в неговото литературно творчество. Именно тогава Макиавели пише "Размишления върху първите 10 книги на Тит Ливий", знаменития си трактат "Владетелят", комедията "Мандрагора" и теоретичния си труд "За военното изкуство".

Едва през 1520 година, след смъртта на Лоренцо Медичи, разрешават на Макиавели да се завърне в двора и даже му поръчват да напише история на Флоренция. Изглежда, че властта отново става благосклонна към него. Но през 1527 година е извършен нов преврат. Николо Макиавели не издържа на този удар и умира на 21 юни 1527 година на 58 години.

Съвременниците познават портрета на Макиавели от италианския художник Санти ди Тито. На него е изобразен слаб, късо подстриган мъж с жив и проницателен поглед. Човек с високо чело, кафяви очи, малко гърбав нос и присвити в тънка усмивка устни - това е лице на човек, който не излъчва никаква жестокост, свирепост или коварство. Нито следа от предположението, че това е човекът, който в трактата си "Владетелят" учи политиците да забравят честността и справедливостта и да следват принципа "целта оправдава средствата".

Да учи политиците ли? - Професор Дирк Хьогес напомня в книгата си "Власт и илюзии", че Макиавели е посветил "Владетелят" на съвсем конкретен човек - "на негова светлост Лоренцо Медичи". Но това не е било просто някакво традиционно за времето си посвещение или коленопреклонен опит на посрамения философ да спечели отново благоволението на своя стар покровител - по-скоро Макиавели е мечтаел да сложи край на ръзпокъсаността на Италия, да я изчисти от чуждестранните завоеватели - испанци, швейцарци, германци - и да създаде силна държава. Именно тази цел, а не "всяка цел", оправдава в неговите очи "средствата". В името на създаването на силна и самостоятелна Италия е трябвало да бъде пожертвано всичко. В това число и моралът и добродетелта. Освен това представите за морал и добродетел в тези времена преди 500 години, меко казано, са били малко по-различни от днешните.

Четиво за тирани?

Все пак бихме могли да възразим: Макиавели е написал и това: "Всички въоръжени пророци са побеждавали, а невъоръжените се загивали", "Трябва да се побеждава със сила, да се внушава на народа любов и страх, да се отстраняват хората, които могат да навредят..."

Впрочем, изказванията на Макиавели далеч не са еднозначни. Преценете сами: "Има два начина на борба - като се опираш на закона, или като действаш със сила. Първият начин е присъщ на човека, а вторият на звяра. Един владетел трябва да умее да използва и двата".

Всъщност професор Дирк Хьогес се опитва да реабилитира не книгата, а автора ѝ. Затова е важно да се разбере, защо Макиавели е писал всичко това. Той е бил убеден, че тиранията се явява "горчиво, но необходимо лекарство". Освен това Макиавели назовава нещата с истинските им имена. Той показва, че властта няма божествен характер, че политиката се определя не от църквата и от Бога, а от реалните земни интереси и човешки слабости. Именно заради последователния антиклерикализъм на Макиавели, Католическата църква забранява неговите произведения чак до 1929 година.

Но за много от тираните по света "Владетелят" на Макиавели е настолна книга, а неговите съвети от преди 500 години се приемат като практически препоръки. Наполеон например е казвал, че Макиавели е "единственият писател, когото си струва да четеш". Владимир Илич Ленин пък го нарича "умният флорентинец". По времето на Сталин книгите на Макиавели са издавани няколко пъти. Между другото, в предговора на изданието на "Владетелят" от 1939 година, Макиавели е обявен за "велик прогресивен писател". Съмнително е, дали Сталин и другите диктатори, които се увличат по Макиавели, са чели задълбочено трудовете му. Във всеки случай те възприемат много едностранчиво неговите постулати, но игнорират някои от тях. Като това, например: "Владетелят не бива да прибягва бързо до насилие. Във всичките си действия той трябва да бъде сдържан, внимателен и милостив". Или това: "Владетелят трябва да започне да се тревожи ако забележи, че някой по някаква причина се страхува да му каже истината". Актуално, нали?