Малко смъртоносно

Кои са онези болезнени точки, чието докосване ни кара да реагираме, да напълним форумите, да стопим телефоните на вестници и телевизии, а после няколко дни възмутени лица да дават храна на сутрешните блокове и вечерното шоу? Кое кара бай Еди-кой си да се премести от едната кълка на другата или младата читателка на цялото лайфстайл ветрило да подскочи като ужилена. С риск да сгреша, гледайки малко по-отдалеч, ще кажа какво стига до мен.

Свръхважно събитие от последните дни

Това е изваждането на телевизионния професор Вучков от една телевизия и преместването му на работа в сутрешния блок на друга. В последната последният ще има своя рубрика като „морален наблюдател”. В това има вероятно шега, но и сметка. С едната ръка прикриваш ироническата си усмивка, а с другата осребряваш тази смешно-печална популярност на човека. В интернет-страниците, където тази новина се появи, форумът трепери. Гняв и радост.

В друг свръхважен за нацията и естрадата скандал се е превърнал, чета, българският избор за Евровизия. Изведнъж виждаш хора от всяка възраст, класа и жанр срещу победителя, който ще ни изложи в Москва на финалите. Как ще застана под българското знаме, плаче един каризматичен млад човек, друг възрастен композитор публично моли победителят да се откаже, за да не ни злепоставя „на фона на яркото българско присъствие в европейската култура”. Е, на този ярък фон, ще преглътнем една изгубена Евровизия. Някъде в шума и врявата имаше дори обвинения, че бил с неясна сексуална ориентация, живеел в чужбина и прочие. Ако пък пее фалшиво, защо журито го е допуснало?

Тази класация може да продължи пак със скандал в национален ефир между две колежки в телевизията по разтърсващите разкрития за това как едната от тях носи личната си бременност. Нека спрем дотук.

Победа на жълтото

Това, което се наблюдава напоследък в повечето български телевизии и особено в сутрешните блокове, може да бъде определено като внезапно пожълтяване на екрана. След като жълтото победи в пресата и в кабеларките, се стигна до един качествено нов етап, който можем да наречем преход към жълтия екран с национален обхват. Най-сетне задръжките паднаха, далеч преди това падна СЕМ, професионализмът отдавна не носи пари тук, моралът кой го брои освен „моралният наблюдател” Вучков... Сега е моментът.

Докато горните скандали са свръхсъбитията в българската публичност, то далеч назад остават някои дребни новини, поне една от които ще спомена тук.

Българите дишат най-мръсния въздух в Европа. Признато от собственото ни екоминистерство. Над 55 микрограма годишно канцерогенни фини прахови частици за всеки, водещи до астма при децата и рак на белия дроб... Причините за замърсяването са ясни, стари автомобили, горива, липса на филтри (нямаше ли предвидени глоби?), непочистени улици... Да, в тази новина няма потенциал за скандал. Тя впрочем не е и нова, появява се всяка година. Но за нея си струва да се излезе на Цариградско шосе, то и без това вече не действа като друго освен като най-големия в София канцерогенен фактор. Струва си да се попита какво стана с всички европрепоръки за старите автомобили, за филтрите и стандартите в горивата.

Но тази новина наистина няма шанс. Тя не е и особено интересна, само малко смъртоносна. Съвсем малко.