Мамините деца на 21 век
25 май 2012Денят, в който порасналото дете се изнася от бащиния дом, определено може да е и ден на освобождение - и за родителите. Времената, в които младите хора не желаеха нищо по-силно от това да заживеят самостоятелно, са отдавна в миналото. Както сочат данните за Германия, 38 процента от младите мъже до 25 години живеят при родителите си. От тези до 30-годишна възраст 13 процента все още се наслаждават на комфорта, който получават в "Хотел мама".
Показателите за Испания са още по-високи, в Италия почти всеки втори е още в родителския дом, а в Хърватия - почти всички: 77,5 на сто от мъжете между 25 и 34 години живеят в едно домакинство с родителите си. Сходни са и показателите за България - 72 процента от мъжете и 38 процента от жените не са напуснали семейното огнище. В Северна Европа нещата стоят много по-различно - в Дания например почти няма случаи на млади мъже, живеещи при родителите си.
Разликите между Севера и Юга
Като цяло жените са по-малко склонни да се задържат дълго в родителското гнездо, сочат данните за Европа. Едно от обясненията е, че те се женят по-рано. Освен това се възползват в по-малка степен от домашното обслужване "ол инклузив". А и докато от сина почти не може да се очаква да подпомогне домакинството, майка и дъщеря нерядко се превръщат в конкурентки. Средно за Европа с родителите си живеят 20,8 процента от младите жени и 34,4 процента от младите мъже.
Въпросът какво прави родителския дом толкова привлекателен и дали задържането на децата в него е проблем или доказателство за близост, получава различни отговори в различните европейски страни. В Южна Европа, където семейните връзки по правило са по-тесни, не е срамно да живееш по-дълго при родителите си. В тези страни сватбата е най-честият повод за изнасяне от дома. В Северна Европа самостоятелният живот започва много по-рано - още със завършването на училище.
Не искат, но са принудени
Различията се дължат и на определени икономически фактори. Завършващите училище в Италия например не разполагат със средства да си наемат отделно жилище. Родителите обичайно помогат на децата си да се сдобият със собствено жилище, но в кризисните времена тази възможност е сведена почти до нула, поради което децата си остават при мама. Не защото така искат, а защото са принудени, казва италианската социоложка Алесандра Рускони.
Проблем е безработицата, а не това къде живееш, казва от своя страна испанският социолог Герардо Мейл. В Испания тенденцията на по-продължително задържане в бащиния дом е факт отдавна, но след избухването на кризата това се е превърнало в масово явление. "Младите хора не са непременно очаровани от факта, че им се налага да живеят с родителите си, но просто нямат друг избор", казва Мейл.
АГ, ДПА, ДВ, АП, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел