Манифестация по авеню "Първеню"

Коментира Мирела Иванова:

“Нова мода: абитуриентски рокли в детската градина” Заглавие от първа страница на в. “24 часа”

“Бойко дари частица от кръста” Заглавие от първа страница на в. “Стандарт”

Българското информационно и медийно пространство са напъплени от натрапчива провинциална светскост и угодническо фамилиарничене с властовите фигури до степен на абсурд. Клюката и сензацията, обслужващи най-епидермалните читателски потребности и нездраво любопитство, се извеждат в новина.

Проследявайки четиридневното посещение на българския премиер Борисов, съпровождан от бая още велможи в Италия, човек ще се запита например дали съкращенията на бюджетни разходи от едни обществени сфери не се уравновесяват с разхищения в други. Данъкоплатците и затягащите колана почти до бездиханност българи вероятно имат право да узнаят какви междудържавни спогодби са сключени, какви полезни перспективи за съвместна работа се откриват пред страната ни, има ли реални ползи за бизнеса, отварят ли се хоризонти пред културния обмен?

В Рим по пантофи

Защото впечатленията от правителствената визита в Рим и акцентите в масовата преса ни отпращат в контекста на чалгарско-махленската забава: премиерите се хвалят с рейтингите си, Силвио пристига за рождения ден на Бойко, Берлускони с костюм от нов шивач, гозбите - в бяло, зелено и червено, Бойко дарява частица от кръста и хвърля монети във фонтана “Ди Треви”. В центъра на тази четиридневна вечеринка грее Дарина Павлова, решена в бледолилаво, настърчава дори над открития в Рим паметник на Иван Вазов и съвсем го засенчва с житейската перспектива от богата вдовица да се превърне в премиерша.

Интересува ли ни всичко това и защо? Защо журналистите не задават същностни и остри дори въпроси на българската правителствена делегация, та четири дни в Рим са сериозен масраф по време на криза и харчовете би трябвало да имат сериозно обяснение и мотивация. Защо сме заляти с угоднически и тъпоумни репортажчета като с мътен поток? Не мечтаехме ли за свободна преса, която да бъде четвъртата власт в демократична България? Насъщно се нуждаем от нея!

Цената на четвъртата власт

Но и четвъртата власт, като останалите, изглежда се нуждае от сериозни реформи, от интелигентност и авторитет, от умно слово, смислен български език и поглед, издигнат над пошлата евтиния. Вероятно е доста шик да се усукваш около властта и да си разменяш фамилиарни шегички с поредните управници, може и да е свръхсъблазън да портретуваш Дарина Павлова, но същевременно е и доста жалко. Също като модата да се шият абитуриентски рокли в детската градина.