''Меденият месец'' на Хитлер и Сталин

В един секретен протокол пактът предвижда разделянето на Полша, а предрешава и съдбата на балтийските държави, които преминават към Съветския съюз. Финландия, Бесарабия и Северна Буковина също са определени като съветска зона на влияние. За всеобща изненада на целия свят - включително за хората в Съветския съюз и в Третия райх - на 28 септември е подписан и Договорът за приятелство и държавните граници. Сталин и Хитлер фактически се подготвят за подписването на пакта още от 1938, като особено много бърза Хитлер - иска да започне нахлуването в Полша още преди есенните дъждове.

Само седмица след подписването на пакта "Молотов - Рибентроп" на 23 август 1939 с нападението срещу Полша започва Втората световна война. А две седмици по-късно и руските войски окупират части от Полша. Победният поход приключва с "побратимяване" на частите на Вермахта и на Червената армия на съвместен парад в Брест. Бригадният командир Семьон Кривошеин и генерал Хайнц Гудериан стоят един до друг. Две години по-късно танковите дивизии на Гудериан вече са пред Москва. "Меденият месец" отдавна е свършил.

Намеренията на Сталин

Целите на Хитлер при подписването на пакта са ясни - в това отношение между германските и руските историци цари пълно единство. Но по отношение на замислите на Сталин все още се дискутира. "През лятото на 1939 Сталин разполага с най-голямата армия на света. Той е можел ясно да заяви на Хитлер, че щом Германия нападне Полша, на следващия ден милиони съветски войници ще дойдат на границата. В такъв случай не би имало война, но Сталин не е пожелал да пречи на Хитлер", казва пред Дойче веле известният руски публицист Марк Солонин.

Сталин е искал най-вече да се държи стратегически, смята германският историк Йорг Ганценмюлер. "Сталин е знаел, че Хитлер рано или късно ще нападне Съветския съюз - бил е наясно с неговата "концепция за жизненото пространство". Сметката му е била следната: ако Германия влезе във война със западните сили, Хитлер няма да се осмели да воюва на два фронта. Междувременно Съветският съюз може да продължи да се въоръжава. Сталин винаги е изпитвал опасенията, че капиталистическите сили ще се обединят и заедно ще нападнат Съветския съюз. Затова целта му е била да предизвика война между тези сили. За Сталин именно тази война е била гаранцията за сигурност, а не самият пакт."

Завоят на Москва

След подписването на пакта от двамата външни министри Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов в Москва, Сталин вдига тост за здравето на "фюрера". На заседание на Върховния съвет Молотов хвали "мирните намерения" на Хитлер. Той нарича войната на западните съюзници срещу Хитлер "безсмислена и престъпна". По-късно Молотов е приет сърдечно в Берлин от Хитлер, Гьоринг и Хес.

Непосредствено преди пакта Максим Литвинов е освободен от поста народен комисар по външните работи на СССР. Той е евреин и привърженик на съюзяването със западните демокрации, респективно - вече не отговаря на новата стратегия на Москва спрямо Хитлер.

В рамките на 22-та съвместни месеца съветската преса изцяло прекратява нападките по отношение на нацистите. Антифашистките филми изчезват от кината, включително "Семейство Опенхайм" по романа на Лион Фойхтвангер. И от репертоарите на театрите са снети всички пиеси с антифашистко съдържание.

Тайната полиция и икономиката печелят

Пактът носи предимства и на двата режима - не само в политически, но и в икономически план. От края на август 1939 до 22 юни 1941 Москва доставя на нацистка Германия горива, зърнени храни, никел, манган и хром, фосфати и други суровини. От своя страна Третият райх изнася за Съветския съюз бойни самолети, експлозиви, радиостанции, промишлени съоръжения и дори един кръстосвач. Освен това Съветският съюз получава и кредит в размер на 200 милиона райхсмарки.

"Най-важното в германско-съветското сътрудничество в периода 1939-1941 година е не толкова сътрудничеството между двете армии, колкото икономическите доставки с големи мащаби", казва историкът Ганценмюлер. "Има сведения, че дори на 22 юни 1941, т.е. в деня, в който Вермахтът нахлува в Съветския съюз, влакове са докарвали съветски доставки на войниците. Съветският съюз до последно е спазвал договорите."

Партньорство съществува и между НКВД - съветската политическа полиция, и германското Гестапо. Съгласно едно тайно споразумение, одобрено от съветската върхушка, бившите германски и австрийски граждани, намиращи се на територията на Съветския съюз и борещи се срещу Хитлер, т.е. антифашистите, можели да бъдат екстрадирани. Десетки от тях са предадени на Гестапо. Повечето са избити.

Грешката на Сталин

"Сталин загуби", казва Марк Солонин. "Той преценява неправилно съотношението на силите. Предполага, че ще започне дългогодишна касапница, както във Вердюн по време на Първата световна война. Но Франция на практика е повалена още през май-юни 1940. Хитлер контролира по-голямата част от континентална Европа. Планът на Сталин впоследствие да се яви като върховен арбитър на съсипана и обезкръвена Европа, се проваля."

"Сталин действително докрая - до 22 юни 1944 - вярва, че Германия няма да открие втори фронт", изтъква Ганценмюлер. "Това, че тази стратегия не излиза, носи на Сталин изненада и разочарование. След началото на войната в продължение на три седмици той изобщо не се появява пред обществеността - като парализиран е. Планът му рухва като къщичка от карти."