Медиите в България: смазани от натиск

Свободата на изразяване в медиите е сред най-проблемните сфери в България, пише Българският Хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за правата на човека в България. Натиск и неясна собственост, комерсиализация, "пожълтяване" и насочване на европейските пари към определени издания, които отговарят с жестове към властта - това са само част от проблемите, засягащи медийната свобода в България през 2011 година.

В менгемето на монопола

"В България няма медиен собственик, който да печели основно от медията си, а това прави публичната среда особено нечистоплътна". "Повечето медии обслужват повърхностния интерес за забавни и клюкарски сюжети". "Съществуват монопол и цензура. Създава се впечатление за сделка между политически брокери и изпълнителната власт": това са оценки на журналисти от популярни национални вестници и онлайн издания за влиянието на властта върху журналистиката. А коментарът на БХК е, че средата, в която работят медиите в България, е силно деформирана.

Колонизираната публичност

Медийната среда се характеризира и с намаляване на качествените разследвания и анализи. Възходът на "жълтото" и комерсиалното продължава, защото собствениците на медии се прицелват към по-масовата аудитория. Продължава отдръпването от ролята на класическата журналистика; секторът все повече губи смисъл и доверие.

В годишния доклад на фондация "Медийна демокрация" се констатира, че сериозните професионални коментари, разследвания, анализи, експертни дискусии и документалистика са изместени от talk show и риалити формати, от развлекателни предавания, които "колонизират публичното, телевизионно пространство и преформатират действителността".

Медийният алъш-вериш

В доклада на БХК се припомня, че в месеците преди президентските и местните избори през 2011 г. много медии открито са продавали редакционното си съдържание. Помествани са "новини" от кампаниите, но само ако за тях е платено. Така, според БХК, и в сферата на медиите се появява явлението купуване на гласове - като своего рода паралелна сива икономика, която търгува с медийни послания.

Търговията с влияние остава основен мотив за инвестиция в медийния бизнес, а безкритичното (положително) отношение на много български медии към правителството и особено към министър-председателя преобладава. В анализа си за 2011 г. правозащитниците от БХК уточняват, че корпоративната журналистика няма нищо общо с истинската журналистика.

Диктат на олигарсите

От БХК припомнят и коментарите на международни наблюдатели за свободата на словото в България. В доклада на БХК е цитиран и изпълнителният директор на "Репортери без граници" Оливие Базил. Според него "контролът върху медиите от страна на сивата икономика, особено в регионите извън София, остава особено тревожно явление".

В своя статия бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю отбелязва, че предизборната кампания през 2011 г. е извадила на показ "политическото изнудване на всички нива". А според Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", "пряката намеса от страна на олигарси, които представляват не само собствените си бизнес интереси, но и са тясно свързани с политическите партии, се е превърнала в стандарт".

С десет места надолу

И какъв е резултатът от така описаната медийна ситуация? През 2011 медийната свобода пропада с 10 места, обобщават от БХК. Според класацията на "Репортери без граници" България е на 80-то място. И това е най-лошата оценка досега. Страната е с най-несвободни медии в ЕС, а в годишната класация на "Фрийдъм хаус" остава в групата на 65-те страни с "частична свобода на медиите".

Автор: А. Ненкова, Редактор: Б. Узунова