Между „гордостта от миналото” и „вярата в бъдещето”
20 октомври 2008„Отделете време, за да поговорите с децата си. Разкажете им защо се гордеем с това най-прекрасно място на света, наречено България”. Това ни посъветва министър-председателят в обръщението си по повод 100-годишнината на независимостта и в един видеоклип, който в продължение на няколко седмици се излъчваше по националните телевизии редом с другите рекламни клипове.
Нека последваме този съвет. Е, защо се гордеем? В случай, че не се сетим веднага, премиерът ни е дал ценно напътствие: „Говорете им за миналото, но и за бъдещето.”
„Народ, горд със своята история и наследство”
Какво обаче да им говорим за миналото? Не им ли говорят и без това достатъчно за миналото? От сутрин до вечер по всяка телевизия, по всевъзможни тържества, зари-проверки и откривания на паметници се излива кухата и избирателна в паметта помпозност на платени професионални манипулатори на историята, на търговци /в буквалния и преносния смисъл на думата/ с реални и измислени исторически ценности, превърнати в пари и власт.
Пък и децата с основание се питат, как човек може да се гордее с миналото. Та нали и другите си имат история не по-малко славна от нашата. В какво е нашето „величие”, след като най-голямата ни гордост е, че „сме оцелявали”? Та нали и другите са оцелели и то по-добре от нас.
А какво да говорим на децата си за бъдещето? Нещо в смисъл на „светлото бъдеще”, с което бяхме закърмени ние? Но и те самите през последните години вече чуха достатъчно празни обещания за бъдещето.
„Бъдещето на България зависи от младите, от нашите деца, от техните спомени”, казва премиерът. И с пълно основание.
Какво ще си спомнят децата ни за днешна България?
За днешна България в рекламния си клип обаче министър-председателят не каза нищо. А именно тук разговорът с децата ни става най-труден. Защото и те с пълно основание преди всичко искат да знаят с какво от днешна България могат да се гордеят.
С това, че живеят в най-бедната страна в Европа? С повсеместната мизерия на бита и на нравите? С това че живеят във всепризнато най-корумпираната страна в Европа? С мутрите и все по-неразличимите граници между политика и престъпност? С позорните носители на ордена „Стара планина”? С всекидневното насилие? С абсолютното безсилие на закона? С тотално разсипаната природа? С повсеместната мръсотия? С безбройните дупки по пътищата? С все по-опасното за здравето здравеопазване? С нарастващата неграмотност и всепоглъщащата чалга? С какво още..?
Такива ще са, за съжаление, спомените на децата ни за днешна България. И понеже по логиката на министър-председателя бъдещето зависи от спомените, затова все повече си мисля, че е добре децата ми да се махнат оттук, поне за известно време. За да могат да се гордеят със себе си, със собствените си постижения, с децата си и с това, че са оцелели не като нация, а като хора. Че са съхранили в себе си нормалните човешки /не само български/ ценности.