Мене ме нема в целата схема...

Анализ на Антоанета Пунчева.

Дали българските посланици в Турция и САЩ трябва да бъдат отзовани от президента заради нарушения в изборите – това запали фитила на напрежението между президент и премиер. Първанов отказа да отзове посланиците, защото не е бил информиран навреме и уставно, за да направи обоснована преценка. „На президента не е дадена възможност да преценява”, контрира лидерът на ДСБ Иван Костов. Той е твърд привърженик на процедурата за импийчмънт на президента – идея, хвърлена като бомба от премиера Борисов, само за да бъде обезвредена от самия него ден по-късно.

Нашумялата покрай „аферата Люински” радикална мярка не може да мине в Конституционния съд, простичко казано. На втори план остават основанията за искането й, сред които, освен казуса с посланиците, са и старите обвинения срещу Първанов за агентурното му минало (доказано) и за злоупотреби по хуманитарната програма на ООН за Ирак „Петрол срещу храни”, 1991 – 2003, (което тепърва ще бъде доказвано).

"Първанов, бъди мъж!"

Посланикът в Анкара междувременно подаде сам оставка, „за да защити един президент, който не иска да изпълни Конституцията”. Това отново са думи на Костов. За виновник за изборните нарушения зад граница се сочи и посланикът във Великобритания Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи. Очаква се правителството да го предложи за освобождаване, което ще вкара президентската институция в нов капан. По този повод лидерът на ДСБ призова: Първанов, бъди мъж!

Играта загрубя, оплака се президентът по медиите и се опита да вкара в обращение станалия крайно неприличен израз „тройна коалиция”. Според Първанов сега страната се управлява от ГЕРБ, ДСБ и АТАКА.

Битката на титаните в българската политика се ожесточи. Но и бързо зацикли. Точно да обвинят президента в неоправдана разточителност – неговото посещение в Австралия е струвало на българските данъкоплатци над 1 милион лева, както съобщи финансовият министър. С него са били трима министри и двама зам.-министри от правителството на Борисов, началникът на неговия кабинет, председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (?), кметовете на Перник и Шумен.

„Най-важната изява на президента в Австралия е било посещението на зоопарка в Сидни”, пак според финансиста Дянков, един от „министрите с очилца” на Борисов. „Този министър понякога говори повече, понякога си противоречи, но този път казва истината. По време на избори в САЩ, на сайта на кампанията на Джордж Буш имаше отчет за всяко пътуване, стойността на всеки полет с Air Force One и датата, на която щабът е превел парите на Белия дом. Тук вместо отчет имаме снимки: кметът на Шумен Красимир Костов показва пред журналисти кокосов орех, който е донесъл от Шри Ланка. А в Шри Ланка, Австралия и република Корея е бил като част от делегацията на президента. Да ни е честит кокосовият орех!” - пише журналистът Иван Бедров в личния си блог.

Déjà vu

„Тогава, когато се решаваше въпросът за членството на ЕС, аз обиколих всички страни-членки. Понеже сега някои избиват комплекси, единственото посещение в Германия беше мое и то беше последвано от посещение на президента Кьолер”, казва Първанов. Това е отговор на репликата на Борисов, че на честванията на юбилея от падането на Берлинската стена са поканени „само приятели и дисиденти”, но не и хора от ДС, т.е. президентът. На друг, особено нелеп сблъсък между институциите българите бяха свидетели и при трагедията в Охрид – докато Борисов транспортираше пострадалите, Първанов се озова на летището.

Противоречията по върховете на властта не са от днес. Проблеми с президента Стоянов например имаше и Костов, когато беше министър-председател. Призивът „Иване, кажи си, те ще те разберат” е емблема на тогавашното политическо противостоене. Станишев също береше ядове с Първанов, но днес са от едната страна на барикадата. Въпросът е какво и дали печелят хората от демонстрацията на мускули и „меренето на международни авторитети”.

Вярват ли още в силата си да влияят на политическите процеси, или скоростно се връщат към далеч по-удобната апатия и глухата антипатия към лицата на властта.

Няма интрига в местните избори

Около 30 % от хората са решили да гласуват за кмет на София, според изследванията на нагласите, а мнозина и не знаят, че вотът е в неделя. Изборът на кандидата на ГЕРБ, според всички, е предизвестен и без интрига. Йорданка Фандъкова ще спечели частичните кметски избори в неделя на първи тур с 69,5 % , а за Георги Кадиев ще гласуват 19,2%. Прогнозните резултати са на Центъра за изследване и маркетинг.

Според директора на „Сова Харис” кметските избори минават под сянката на двата вота през лятото. Липсата на десен кандидат също работи за Фандъкова. Като цяло анализаторите обобщават, че с победителите по-лесно се върви.

Евроизборите през 2007 г. разбиха „мита за твърдите ядра”. Избирателната активност тогава съвпада с прогнозната днес. Боряна Димитрова, шеф на „Алфа рисърч”, отговоря през 2007 на въпроса: защо отпаднаха десните и къде отидоха техните гласове. „Десните партии са силно разединени; не на последно място е фактът, че една немалка част от десните избиратели гласуваха през призмата на така наречения „полезен вот” и избраха Бойко Борисов. Политическата сила, която най-мощно привлича други електорати, е ГЕРБ.” Това е картината през 2007 г., тя звучи актуално и днес.

Социологът Кольо Колев прогнозира: „Независимо от уверенията на Иван Костов и Мартин Димитров, че партиите им ще подкрепят Йорданка Фандъкова, това далеч не е толкова сигурно за редовите партийни членове. Защото те трудно могат да преглътнат пренебрежителното отношение, демонстрирано от ГЕРБ и при съставянето на правителството, и при внасянето на бюджета. Всеки седми от симпатизантите на Синята коалиция заявява, че ще извърши нещо доскоро немислимо – ще гласува за “червения”. Мотивите са повече от очевидни - “да му натрием носа”!