Меркел знае, че няма друг ход

Твърди се, че в понеделник в Истанбул турският президент Ердоган е приел Меркел много сърдечно. Странно, като се има предвид какви ги говори от няколко дни насам неговият съветник Йигит Булут. В няколко интервюта съветникът на Ердоган открито заплаши, че ако ЕС не се съобрази с турските искания, Анкара може да отмени всички договорености с Европа за бежанците.

Меркел се нуждае от Турция

Подобно поведение може да се нарече арогантно и ирационално, но за Меркел това е просто горчивата реалност, с която тя отдавна вече се е примирила. Канцлерката е наясно, че се нуждае от Турция. И че сделката с Ердоган е поне към момента без алтернатива. Самият той знае това много добре и затова не пропуска възможност да демонстрира своята сила. Примери - колкото щеш: юридическата атака срещу германския сатирик Ян Бьомерман, арестите на критично настроени журналисти, снемането на депутатския имунитет, за да може да хвърли в затвора и кюрдските народни представители.

Съвсем скоро ще станем свидетели и на следващата атака на Ердоган. Когато в началото на юни германският Бундестаг излезе с резолюция за геноцида над арменците, неизменно ще се стигне до поредния изблик на гняв. И понеже със сделката за бежанците Меркел де факто му даде допълнителна власт, Ердоган не се колебае да я демонстрира и използва.

Още в началото на своето посещение в Истанбул германската канцлерка се срещна с представители на гражданското общество, но не и с представители на кюрдите или с преследвани журналисти. В интервюта за пресата Меркел изрази своята загриженост от изострянето на вътрешнополитическата ситуация в Турция, но веднага побърза да добави, че държи твърдо на договореностите за бежанците. И сега какво? След разговорите с Ердоган стана ясно само едно: че на срещата си двамата лидери не са успели да изяснят всички открити въпроси. И че отмяната на визовия режим за турските граждани от 1 юли изобщо не е сигурна. Това обаче беше ясно и преди разговорите в Истанбул.

Ако планът на Меркел се провали

Много се изговори и изписа за това, че Меркел е паднала на колене пред егоцентричния турски президент. Но Меркел е човек, който не се свени да води политика на собствения интерес, а сметката ѝ е съвсем проста: тя знае, че вредата от евентуален провал на сделката с Ердоган би била много по-голяма от щетите в резултат от загубата на доверие заради приятелския ѝ тон към турския президент. Звучи цинично, да, но Меркел просто няма друг ход. Ако нейната бежанска политика (или по-скоро това, което е останало от първоначалния ѝ план) се провали, съществува съвсем реална опасност и за властта ѝ в Германия. И е напълно разбираемо, че след над десет години на канцлерския пост тя просто не иска да преживява подобен провал.