Меркел предупреди Русия

Тази реч на германската канцлерка Ангела Меркел беше очаквана с трепет заради дълбоката загриженост от събитията в Украйна. От седмици и месеци пред вратите на ЕС се разиграва една драма, която разтърсва целия континент. От една страна в случая става дума за демокрация и правото на самоопределение, а от друга - за власт и геополитически интереси. Референдумът в Крим в края на седмицата ще бъде нов апогей в кризата. А Западът е безсилен и няма никакво понятие как може да предотврати откъсванато на полуострова от Украйна и анексирането му от Москва.

В представена в четвъртък правителствена декларация Ангела Меркел подчерта, че конфликтът трябва да бъде решен с дипломатически средства, и че военните действия не са вариант за изход от кризата. Залага се основно на преговорите, в комбинация с финансова помощ за Украйна и санкции срещу Русия. Ако обаче Москва продължи конфронтационния си курс, сегашните санкции ще бъдат засилени. "Не можем да връщаме часовника назад. Конфликтите на интереси в Европа не бива да се решават с остарелите методи на 20-ти век", каза Ангела Меркел.

Грешките на Запада

Западът, САЩ и ЕС обаче приложиха именно такива методи в миналото. След падането на Желязната завеса и разпадането на Съветския съюз те разшириха сферата си на влияние до границите на Русия. С това те нарушиха обещанията си да не разширяват НАТО към Източна Европа и да не ограничават сферата на руско влияние. Никой не се съобрази и с руските страхове, свързани с източното разширяване на НАТО и ЕС. Въпреки декларираното несъгласие на Москва, Западът се намеси в Югославия и призна отцепването на Косово. В нарушение на международното право САЩ и техните западни съюзници започнаха войната в Ирак и нападнаха Либия. А напоследък виждаме Западът да насочва погледа си и към Африка. Или по-точно казано - към природните ресурси на африканския континент.

Защо тогава да се учудваме, че Русия се чувства притисната? Путин, който смята разпадането на Съветския съюз за най-голямата сполетяла го беда, не иска дълго да търпи загубата на влияние. На човека, който безпардонно потиска демокрацията и свободата на мненията в собствената си страна, хич не му се нрави пръкналото се току пред собствената му врата революционно демократично движение. Затова и заплахите от страна на Запада няма да попречат на Путин да откъсне Крим от Украйна и да го присъедини към Русия. И за да няма никакво недоразумение сме длъжни да кажем, че това представлява ясно и неприемливо нарушение на международното право.

Предвидима ескалация на напрежението

Западът обаче не разполага с никакви ефикасни мерки срещу това. Защото патовата ситуация в Украйна е резултат също и от неговата безразсъдна експанзионистична политика, остро критикувана в Бундестага от председателя на лявата партия Грегор Гизи.

Може би парламентът не е най-подходящото място за тупане в гърдите и признаване на грешките. Без реалистична оценка на ситуацията обаче не може да бъде намерен верният път към изход от кризата. Няма полза и от това, че в правителствената си декларация Ангела Меркел залага на средствата на дипломацията за отслабване на напрежението. По всичко личи, че конфликтът ще се изостря още повече.