Мечтата на ромите от Фънтънеле

35-годишната Франциска Гифей е общински съветник в берлинския квартал Нойкьолн. Там тя се занимава ежедневно с проблемите на ромите от Румъния, които в последно време стават все повече и повече. За да разбере защо напускат родните си места, Гифей решава да измине 1300 километра и да посети румънското село Фънтънеле, което се намира близо до Букурещ. Една трета от неговите жители живеят именно в Нойкьолн.

"Това си е едно пътуване до Нова Европа", се казва в репортажа, публикуван в списание "Шпигел". Франциска Гифей се представя в кметството на селото. Там кметът е строил в кабинета си всички свои служители, там са и учителката от местното училище и двамата общински свещеници. Пред тях 35-годишната германка разказва за своя окръг: "Нойкьолн има 300 000 жители от 160 различни националности, има 65 училища, като в близо половината от тях междувременно се налага да се съставят паралелки за деца, които не знаят и дума немски, предимно ромчета. Всеки ден откривам по една нова паралелка", казва Гифей и пита: "Сигурно усещате липсата на тези деца?". В кметството се чува задружен смях, придружен от съвета: "Най-добре открийте още няколко паралелки!"

"Запомнете тези лица, скоро ще са при вас в Нойкьолн!"

Кметът на Фънтънеле развежда Франциска Гифей из селото. Той ѝ показва новия Дом на културата - неизползвана сграда, финансирана с пари от ЕС, също както и занималнята на училището, в която мирише на прясна боя. Тоалетните са спонсорирани от Великобритания, те обаче не са използвани нито веднъж през последните 6 месеца. Кметът пита германката дали не може да им праща по 400 евро месечно, за да се въведат в експлоатация. Той явно гледа на Гифей като на търговски пътник с дебела чекова книжка. После я придружава до селското училище и влизайки из различните класове, ѝ казва съвсем насериозно: "Запомнете тези лица, скоро ще са при вас в Нойкьолн!".

След срещата с кмета, Гифей се отправя към Националната служба за ромите в Букурещ. Там тя иска да разбере как експертите оценяват масовото бягство на ромите от региона. Двете жени, които седят насреща ѝ, ѝ напомнят за попгрупата "Weather Girls", само дето имат по-отегчен вид. Те я съветват да назначи в кметството на Ньокьолн ромки, русите жени нямали особен успех сред ромската общност. Гифей пък ги пита, защо ромските деца не са имунизирани, когато пристигат в Берлин. "Ако ги намерим по къщите им и ако родителите са съгласни, ги имунизираме", отговарят жените и после разказват, че в селото някои се противят срещу имунизациите, че има деца, които са болни от СПИН и туберкулоза.

Алкохоличката и наивният жених

"А как се е стигнало дотам, че някои от ромчетата, дошли в Нойкьолн, не са стъпвали в училище, макар да са на по 15 години", пита Гифей. Обясняват ѝ, че в Румъния образованието е задължително, но в действителност няма санкции срещу онези, които не ходят на училище.

Малко по-късно Франциска Гифей се среща и с един от съветниците на румънския премиер. Той обяснява на германката, че правителството разполага със собствена ромска стратегия. Тя обаче била съставена само защото Европейската комисия ги натискала. На практика била просто "къс хартия". "Ожениш ли се за жена алкохоличка, нямаш право после да се оплакваш, че не си знаел, какво те очаква", казва той. С други думи - Румъния е алкохоличката, а ЕС е наивният жених.

АГ, ДПО, ШО, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева