"Мигрант експрес" към по-добър живот

"Всички са проклети терористи", мърмори македонският полицай, докато с фенерче търси скрити във вагоните бежанци. Бежанците използват престоя на международния влак от Солун за Белград в Гевгелия, за да достигнат до Сърбия. 2 000 бежанци чакат на малката гара със закупени билети, не повече от 200 ще успеят да се качат на влака. "Терористи са, какво друго? Всички идват от Сирия", възмущава се полицаят. Неговити колеги са по-спокойни. Въпреки че са в пълно бойно снаряжение за предотвратяване на улични сблъсъци, повечето от тях пушат спокойно цигари и разговарят помежду си.

Три дена свобода на придвижването

Сцените, които се разиграват тук от неделя насам не са никак весели. Хората, идващи от различни кризисни огнища по цял свят, трябва да се преборят за място в претъпкания влак. Някои си пробиват път с нож в ръка. Имало е и ранени. Отскоро македонските власти издават пасавани на бежанците на гарата, които разрешават придвижването с обществения транспорт. Лошото е, че пасаваните важат само 72 часа. Най-късно след три дена бежанците трябва да са напуснали македонската територия или да са подали молба за убежище. Нито един от бежанците обаче не иска да подава молба за убежище в Македония. Тоест, бежанците разполагат с три дена, за да достигнат до отдалечената на 180 километра Сърбия.

Мохамед вече два дена е на път. 25-годишният пакистанец седи на перона, заобиколен от свои сънародници. Всички те са преминали през Иран, Турция и с лодки са достигнали гръцкото крайбрежие. След всичко преживяно по време на опасното пътуване Мохамед изобщо не се притеснява, че няма баня и легло. "Не сте ли гледали пакистанска телевизия? Преди два месеца талибаните щурмуваха едно училище и избиха много невинни деца", казва той. Той обаче не смята да се блъска за място във влака и намира за правилно, че полицаите дават предимство на семействата с деца. "Самият аз нямам никакъв шанс тук", казва той.

Проблемен превоз

Именно хора като Мохамед са сред предпочитаните клиенти на Ангел Станойков. Както много свои колеги, той седи търпеливо в таксито си и чака един или друг пришълец на малката гара да се бръкне дълбоко в джоба, за да се отправи по-бързо на север. "Оттук до Табановце вземаме 100 евро за четирима пътници. И тази цена е нормална"", казва той. Табановце е следващият етап от балканския маршрут на бежанците. Селището е само на два километра от сръбската граница. "Возим ги до официалния граничен пункт. Те обаче слизат от таксито, поемат наляво и продължават пеша към Сърбия", споделя Ангел Станойков. Това е добре дошло за Македония. Бедната страна отдавна изнемогва от притока на бежанци, пристигащи от Гърция. Цялата система по приемането на бежанци отдавна не функционира. Пример в това отношение е приемният лагер Гази баба в столицата Скопие.

Месеци наред лагерът е бил препълнен с бежанци и обграден от полицията. Никой не е могъл да излезе и никой да влезе. Правозащитната организация "Про Азил" казва, че това е "лагер за задържане". Най-сетне в края на юли лагерът е закрит окончателно. Оттогава насам Македония провежда една прагматична стратегия. Показва на бежанците пътя към Сърбия и оставя границата си без контрол.

Бизнесът върви

Кметът на Гевгелия Иван Франгов също има някои идеи. Вдъхновен от унгарския пример, той предлага да бъде изградена защитна ограда между Македония и Гърция. Кметът на Гевгелия заяви за сръбската агенция Танюг, че бежанците замърсявали града, оставен на произвола на съдбата от ЕС и Върховния комисариат за бежанците към ООН. Много негови съграждани обаче използват ситуацията, за да припечелят по някое евро от бежанците. Бизнесът процъфтява. Много граждани на Гевгелия са изкарали прастмасови масички на перона на гарата. За едно евро човек може да си купи два банана, пакетче пуканки, или да зареди мобилния си телефон. Без квитанция, разбира се. А полицията си затваря очите.

Тукашните "бизнесмени" в никакъв случай не желаят да разговарят с журналисти. Жителите на Гевгелия вече са привикнали с новата ситуация. На стотина метра по-надолу, на главната улица могат да се чуят и съзаклятничиски теории, казва Станойков. "Някои мислят, че мигрантите носят някакви зарази, или че искат да ни окупират". Той самият не споделял това мнение, но има какво да каже за причините за мизерията. Станойков подозира "мръсната игра на международните фактори". "Може да са американците или европейците. Войната в Сирия не избухна от само себе си", споделя той.

Мохамед не се интересува от слуховете. Той приема с охота неписаното съглашение с македонските власти за свободно придвижване към Сърбия и Унгария. Мохамед все още не е чул, че Унгария изгражда ограда срещу бежанците. "Много хора бягат към Европа и аз ги следвам", казва той. За Мохамед истинската Европа започва там, където може да подаде молба за убежище с надеждата за по-добър живот. "Ако имам късмет, ще пристигна в Германия", казва той. Иска да си намери прилична работа и се надява на сигурно бъдеще. "Ако имам късмет", повтаря той още веднъж.