Милата съседка с пушката
17 декември 2012Цветята и оръжията - към тях Нанси Ланза изпитвала особена страст. "Оръжията бяха нейното хоби. Харесваше й непоколебимостта в стрелбата", разказва нейният градинар. Почти целият град познава симпатичната жена. Тя присъствала редовно на женските вечеринки и била чест гост на кварталната кръчма. 52-годишната Нанси рядко говорела за кроткия си син. Но всички в квартала знаят, че той често я придружавал до стрелбището. Нанси имала три оръжия - два пистолета и една пушка "Бушмастър".
В петък Нанси Ланза бе убита с едно от собствените й оръжия. Тя бе първата жертва на масовото убийство в Нютаун и същевременно неволно се превърна в съучастник на извършителя - собственият й син е човекът, убил 20 деца и шестима възрастни.
Американското оръжейно безумие
Америка скърби. Оплаква жертвите и отправя молитви. Хората говорят за зла участ, за трагедия, за пъклено дело. Но това, което ги сполетя, не им беше причинено от някоя висша сила. То е резултат от една специфика на националната им култура, част от която са не само психопатите с оръжия, но и мили съседи като симпатичната г-жа Ланза, притежавала няколко огнестрелни оръжия.
След тази поредна касапница в Щатите отново се заговори за промени в Закона за огнестрелните оръжия. Но и този път тази дискусия едва ли ще доведе до някакъв резултат. Това, което трябва да се промени, е душата на Америка. Защото там свободата отдавна е криворазбрана. Не, мили американци, свободата не означава да можеш да си купиш пушка на всеки ъгъл - така, сякаш си купуваш мобилен телефон. Свободата не означава да носиш оръжие, за да се защитаваш в случай на нападение. Не, не това е свободата!
За жалост мнозина в Америка са убедени в противното. Сега дори е по-вероятно Законът за оръжията да бъде разхлабен вместо затегнат. След всяко масово убийство в САЩ се чуват куп изказвания от рода на: "Ако жертвите имаха оръжия, щяха да могат да се защитят".
Лари Прат, директор на оръжейната група Gun Owners of America , е убеден, че за трагедията в Нютаун са виновни строгите закони на щата Кънектикът: "Привържениците на оръжейния контрол изцапаха ръцете си с кръвта на убитите дечица, защото благодарение на строгия закон никой в училището не беше въоръжен."
Стряскащо, кошмарно
Това е любимият аргумент на всички онези, които са привърженици на идеята за свободно притежание на оръжие. Погледната през статистиките обаче, тази аргументация се превръща в кошмар: данните от изследвания сочат, че в повечето случаи цивилните стрелци не улучват набелязаната цел и застрелват напълно невинни хора. Точно както бе застрелян тъмнокожият тийнейджър от Флорида Трейвън Мартин. Или пък 17-годишният Джордън Дейвис, който бе убит само защото от колата му кънтяла музика.
И след всеки подобен инцидент продажбите на оръжия скачат нагоре. В първите четири дни след юлската кървава баня в киносалона в Денвър те отбелязаха ръст от 40%. А след стрелбата в Аризона през 2011-та продажбите скочиха с цели 60%. Нима това не е пълна победа за Националната оръжейна асоциация? Между другото, тя инвестира около 3 милиона долара в последните избори за президент и Конгрес, като 96% от парите отидоха за кандидатите на републиканците.
АГ, ДПА, ШпО, ФАЦ, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел