Митничарят - зла прокоба за България

„Във Финландия няма да има скоро избори, които да послужат за оправдание на София и Букурещ, че, видите ли, Хелзинки решава свои вътрешни проблеми, като налага вето на двете страни за Шенген. Всъщност позицията ни по този въпрос и логиката на тази позиция са отдавна известни. Учудвам се, че сега те се посрещат с изненада в двете балкански държави!” - казва посланичката на Финландия в София Таря Лайтиайнен. Тя дава примери от актуалното всекидневие в страната. Примери, които привличат силен обществен интерес, но въпреки това - по някакви причини - корупцията в България не намира решителен държавен отпор.

"Не вярваме на българските митничари!"

„Твърде малко са предприетите разследвания срещу лица, които са били уличени в корупция. Още по-малко са осъдените за това престъпление. Решението на финландското правителство за вето на българското членство в Шенген е продиктувано от цялостната ситуация по европейските външни граници. Не сме убедени, че наличието на модерна охранителна техника и екипировка по българските граници е достатъчна гаранция за пресичането на трансграничната престъпност. Защото зад апаратурата стоят хора, на част от които не можем да вярваме”, казва Таря Лайтиайнен в интервю за Дойче Веле.

Кои хора има предвид финландската посланичка? От разговора с нея става ясно, че тя и правителството й се тревожат от необяснимото богатство и разкош, в които живеят част от българските митничари. "Прочетох за някои разследвания по въпроса и определено мисля, че имате проблем с митничарите. Получавам немалко писма от български граждани, в които финландската позиция по отношение на българското членство в Шенген среща подкрепа. Тези писма недвусмислено потвърждават всички наши опасения по въпроса.”

Законът - само за баламите?

Госпожа Лайтиайнен има и похвали за България. Да, правителството в София вложи немалко усилия, за да подготви страната за Шенген. То обаче тъй и не  успя да убеди западните си партньори, че ще осъществи всички свои добри намерения, смята посланичката. „Проблемът на София е в спазването на правилата и в практическото приложение на законите, които гарантират следването на тези правила” - казва тя за Дойче Веле.

За съжаление изводите от юлския доклад на Еврокомисията за България не са убедили никого, че в страната законите вече важат за всички, а корупцията е плевел, който цялото общество и държавата искат да изкоренят. Технически границите може да са готови за Шенген, въпросът е дали в главите на хората законът е над всичко - така звучат притесненията на Хелзинки. „Нека българите знаят, че нашето вето в никакъв случай не поставя под съмнение правото им на свободно движение в страните-членки на Европейския съюз. Тази свобода е напълно гарантирана!”, уверява посланичката.

Българският Шенген - догодина по същото време

Тя попарва надеждите на онези, които очакват, че на 17-ти октомври Европейският съвет в Полша ще включи в програмата си нови разисквания за българското и румънското членство в Шенген. „Най-вероятно ще се върнем към този въпрос след Междинния доклад на Европейската комисия за състоянието на реформите в областта на правосъдието и вътрешния ред в двете балкански държави, който ще излезе през идната пролет. Надяваме се да видим в изводите му основания за доверие”, казва Таря Лайтиайнен.

Хелзинки отхвърля и плановете на полското председателство на Евросъюза, според които българските и румънските граници към Шенген трябва да се отворят на два етапа - първо морските и въздушните, а след това и сухопътните. „Готови сме по всяко време да преговаряме за пригодността и гаранциите по Шенгенското членство на София и Букурещ. Когато се убедим, че двете страни ще се справят с миграционния натиск и с овладяването на трансграничната престъпност, ще постигнем и съгласие за незабавното им включване в Шенгенското пространство", обобщава посланичката на Финландия в България Таря Лайтиайнен.