Митът за хубавия живот при социализма

Изследване от 1977 година, изготвено от известния български социолог проф. Чавдар Кюранов, налага извода, че равенството в тогавашното „развито социалистическо общество“ е просто химера. В групата на най-бедните жители на тогавашна България влизат между 80 000 и 100 000 души. Дори според социалистическата наука животът на тези хора е бил повече от мизерен. Нямали са нито канализация, нито течаща вода. Осветявали са домовете си с газена лампа или в най-добрия случай с една крушка. Не са притежавали мебели, да не говорим за електроуреди. Обитавали са къщи с пръстен под.

Малко по-добре са живеели хората от по-горната група, която обхваща около 400 000 души. Те вече имали тухлени къщи, макар и без водопровод, канализация, баня и тоалетна. Отоплявали се с въглища и дърва, но пък притежавали радиоточка, електрически котлон, ютия и дори гардероб. Хората, принадлежащи към още по-горната група, са притежавали такива „екстри” като диван, фотьойли и тапицирани столове. А в най-горната група влизат хората, които освен всичко това са притежавали и автомобил.

Спомени за НРБ

Доцент Петя Кабакчиева, ръководителка на Факултета по социология в Софийския университет, е изненадана от рязката промяна в оценките за живота по време на комунистическия режим. „Днес голяма част от българите смятат, че тогава е имало спокойствие, сигурност, ред, а сега няма. Имало е равенство, сега - не, имало е сигурна работа, добро образование, здравеопазване, а сега няма“, обобщава Кабакчиева, позовавайки се на резултатите от последното проучване на „Алфа Рисърч“.

„Хората в НРБ са нямали усещането, че от труда им зависи нещо. Очаквали са държавата да се грижи за всичко, в това число и за доходите им. В началото на прехода същите тези хора казваха: Сега вече - всекиму според труда! Но именно това голямо очакване не се сбъдна“, посочва Кабакчиева и добавя, че една от основните причини за тези несбъднати копнежи е формираният при социализма манталитет, който намира изражение в популярни фрази като „те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че работя“. Добре се помнят и други „максими“ на соца - „Работи, за да ядеш, кради, за да имаш“. Или пък - „Защо НРБ е най-богатата страна в света? - Защото всички крадат и пак има“.

„За разлика от Полша, където в края на комунизма гражданското общество вече беше узряло за икономическите реформи на Балцерович, борбата на българското дисиденство се ограничаваше до искания за съблюдаване на основните човешки права, докато представите за икономическото развитие се спускаха от комунистическия елит“, припомня Кабакчиева. И допълва, че „общонародната“ собственост при соца масово е била възприемана като ресурс за лично облагодетелстване. Именно липсата на ясна граница между публично и частно по време на социализма доведе по-късно до разцвета на сивата и черната икономика, посочва социоложката.

Един положителен извод

Според Кабакчиева, последните социологически сондажи съдържат и положителни изводи за развитието на българското общество. Редица изследвания, проведени през 90-те години на миналия век, между които и авторитетното Общоевропейско изследване на ценностите, показват, че за повечето българи равенството е било тогава по-важно от свободата. „Днес картината е съвсем друга - две трети от хората в България категорично поставят правото на всеки човек да живее свободно пред идеята за социалното равенство“, отбелязва социоложката Петя Кабакчиева.