"Много венецуелци работят при мен само заради топлия обяд"
19 февруари 2019В някои дни има макарони, в други - пилешко или риба. "Мнозина работят при нас само заради обяда. Ако го нямаше, отдавна да са избягали", казва предприемачът Тило Шмиц, който е венецуелец от германски произход. "Хората във Венецуела са напълно отчаяни, те са на края на силите си", добавя той. В неговата фирма в Каракас работят 65 души. Всеки ден те получават топъл обяд и това им помага да преживеят.
Фирмата на Шмиц произвежда канцеларски материали, хартия, тетрадки, пособия за офиса, бои, лепила. Само допреди четири години, преди началото на голямата икономическа криза във Венецуела, в нея са заети 200 души. Сега предприятието работи "на червено". Всички в него се борят за оцеляването си. Собственикът се опитва да спаси фирмата, а работниците - семействата си. Всичко, което получават от него, те занасят вкъщи на децата си - топлия обяд, торбичките с хранителни продукти за Коледа, мандарините.
История на успеха
Историята на Тило Шмиц е истинска история на успеха. Той е роден в Каракас през 1967. Завършва местното немско училище, където полага матура. Учи занаят в Бремен, следва във Франкфурт на Майн, започва частен бизнес. И вижда бъдещето си в Германия. През 1994 година обаче баща му го моли да поеме фирмата му в Каракас. Две години по-късно той вече е шеф на предприятие с 34 служители и значително разширява производството. Фирмата процъфтява. На 6 декември 1998 година Уго Чавес печели изборите във Венецуела. Тило Шмиц помни много добре този ден. "Много се страхувахме от него и бяхме шокирани. Но все си казвахме, че никой не може да е толкова глупав, че да съсипе една толкова прекрасна страна", спомня си той.
В началото страховете на германския предприемач се оказват напразни. Фирмата му процъфтява и през следващите няколко години. Шмиц успява да се нагоди към новите правила, не критикува правителството и предприятието му върви добре. При Чавес образованието и възпитанието имат приоритет. Така че изделията на фирмата за канцеларски материали се търсят; пък и в бедните квартали тя продава почти на безценица своите продукти - нещо, което се харесва на властта.
Същевременно Уго Чавес форсира своя социализъм на 21-ия век, Венецуела продава петрол в изобилие, а тлъстите печалби се вливат в социални програми, стандартът на много венецуелци расте. "Да финансираш социализма само със субсидии и подаръци е възможно, ако си пълен с пари. Паднат ли обаче цените на петрола, изпадаш в трудно положение", казва Тило Шмиц.
През декември 2006, когато Чавес повторно издига кандидатурата си, Шмиц е убеден, че социалистическата ера на Венецуела е към края си. Той се надява на изборите да спечели кандидатът на социалдемократите Мануел Росалес. Чавес обаче отново печели. И тогава Тило Шмиц решава да напусне Венецуела. През 2008 той се връща в Бремен, оставя свой заместник в Каракас и започва да ръководи фирмата от Германия.
"Някой ден Венецуела отново ще е в подем"
До смъртта на Уго Чавес през 2013 година фирмата на Тило Шмиц все още върви добре. С идването на президента Николас Мадуро на власт обаче започва горчивото пропадане на Венецуела, което засяга и предприятието на венецуелеца от германски произход. "Някога имахме оборот от 50 милиона щатски долара. Сега - само един милион", посочва Тило Шмиц. От година на година все повече служители напускат, изнасят се в Колумбия, Чили и САЩ. Други пък е трябвало преждевременно да бъдат пенсионирани, трети - съкратени. През последните пет години Тило Шмиц се разделя с над 30% от работниците си.
Дали Тило Шмиц обмисля да закрие предприятието в Каракас? "Ние носим отговорност за служителите, фирмата трябва да оцелее", казва той убедително. И допълва: "Освен това вярваме, че някой ден Венецуела отново ще е в подем. И когато този ден настъпи, аз непременно искам да съм там!"