Многообещаващото начало на Обама
29 април 2009В първите сто дни като президент задачата на Барак Обама беше общо взето лесна. Достатъчно беше да прави неща, които да го отличават от предшественика му и неговата политика. Още в първите дни след заемане на поста новият президент направи няколко правилни и дългоочаквани и в чужбина крачки.
Опасни колебания
Той разпореди закриването на пленническия лагер Гуантанамо, забрани изтезанията на задържани, обяви изтеглянето на американските войски от Ирак, подаде ръка на Русия за нов диалог и представи конюнктурен пакет, предвиждащ инвестиции в образованието и здравеопазването, както и нова енергийна политика.
Досега Обама демонстрира талант да се занимава с множество различни проблеми едновременно, макар да е вярно, че на две-три места си позволи опасни колебания: например по въпроса за това дали да има специална анкетна комисия, която да разследва разпоредбите на правителството на Буш за използване на изтезания. Широко анонсираното намерение за надпартийно сътрудничество с републиканците засега също не му се удава особено добре.
Независимо от това действията на Барак Обама са предимно спокойно-разсъдливи, умни и в унисон с личните му разбирания. Макар да подава ръка на венецуелския президент Уго Чавес и да предлага разговори на Иран, стане ли дума за националната сигурност, новият американски президент не се колебае нито за миг да използва и военна сила, където е необходимо. Това стана ясно например в акцията по освобождаването на американския капитан от ръцете на морските пирати.
Обама изпълнява обещанията си
Засега американските граждани му гласуват доверие: в едно допитване на "Вашингтон Пост" близо 60% от анкетираните изразяват задоволство от досегашните изяви на президента, включително и от действията му срещу международната финансова криза. В първите сто дни от управлението си президентът Обама изпълни обещанието да води политика, различна от тази на предшественика му. Това, че в повечето случаи обратът е повече деклариран, отколкото реално осъществен, се дължи на естеството на нещата.
Гуантанамо не може да бъде затворен от днес за утре, същото се отнася и до изтеглянето на американските войници от Ирак, до намирането на мирно решение за Близкия Изток, реформата на здравеопазването в САЩ, съживяването на икономиката. Едва след няколко месеца или дори след години ще проличи дали по всичките тези въпроси Барак Обама е поел по верен курс. Днес може да се каже само едно: началото му е многообещаващо.