Молдова между Брюксел и Москва

Молдова се е отправила към ЕС - или поне тази е основната цел на прозападната правителствена коалиция, която управлява от пет години в Кишинев. Резултатите от нейната политика се виждат с просто око: през лятото Молдова подписа Споразумение за асоцииране и свободна търговия с ЕС, а от април насам нейните граждани имат право да влизат без визи в Шенгенското пространство.

Проевропейският курс на молдовското правителство обаче се натъква на сериозна критика в Москва. Според Кремъл, бившата съветска република, която обяви независимост през 1991 година, все още спада към руската сфера на влияние. Като наказание заради договорите, подписани с ЕС, Русия спря вноса на молдовски продукти като вино, плодове, зеленчуци и месни произведения.

Молдова е една от най-бедните страни в Европа. Тя принадлежи първо към Руската империя, от 1918 година става румънска, а след Втората световна война - съветска република. Молдовското население е пъстро по своя етнически произход: над 70 процента от хората са молдовски румънци, укринците и руснаците са по около 10 на сто, а има още гагаузи и българи. Официален език е румънският, но голяма част от хората говорят и руски. В проруската сепаратистка Приднестровска република и в автономния регион Гагаузия, който също се ориентира към Русия, официален език е руският.

Пат в допитванията

Според проучванията на общественото мнение, проевропейските либерално-демократични партии получават еднаква подкрепа с верните на Москва комунисти и социалисти. Населението е раздвоено: 44 процента настояват за ориентация на Запад, 43 на сто са за сближаване с Русия. Комунистическата партия на бившия президент Владимир Воронин с малко изпреварва либерал-демократите и Демократическата партия, но ако спечели изборите, за мнозинство в парламента ще трябва да разчита на подкрепата на социалистите и на няколко малки проруски партийни образувания.

Споразумението на Молдова за асоцииране с ЕС се критикуванай-яростно от социалистите. Техният лидер Игор Додон е бивш член на компартията на Воронин. Той оповести, че ако дойде на власт, веднага ще отмени споразумението с ЕС. Според Додон, перспективите на неговата страна са тясно свързани с Евразийския съюз и с ОНД.

Решаващият фактор в тези избори ще бъде избирателната активност. Мнозина все още не знаят за кого ще гласуват, други пък са отчаяни от бедността и непрестанните корупционни афери, които тресат страната. Председателят на Конституционния съд Александру Танасе призова хората да гласуват и каза, че според него изборите са не политически, а геополитически. Идеални правителства няма, отбеляза Танасе, но все пак не е редно страната да се управлява от политиците, които се радват на руското ембарго срещу родината си - явна критика срещу социалистите на Додон.

"Да" на Европа

Бившият преходен президент и председател на парламента Михай Гимпу, лидер на Либералната партия, каза пред Дойче веле, че при победа неговата коалиция ще продължи по пътя на европейското партньорство и солидарност. Твърдата позиция на германската канцлерка Ангела Меркел по руско-украинския конфликт според него е важно послание и за молдовците. Меркел наскоро разкритикува руския президент Владимир Путин и предупреди, че пламналият пожар може да се разпростре върху Грузия, Молдова и страните от Западните Балкани.

На неделните избори може да натежат гласовете на молдовците в чужбина. Половин милион души от близо четиримилионното население на страната живеят и работят в Русия. А още половин милион, най-вече по-млади и по-образовани хора, учат или работят в ЕС. Пак половин милион от молдовците притежават и румънски паспорт, т.е. те са граждани на ЕС, макар собствената им страна да е още далеч от членството. Тъкмо тези стотици хиляди могат да наклонят изборната везна. Ако проевроепйски настроените молдовци в чужбина гласуват масово, страната им ще запази европейската си ориентация. Това подчерта в обръщението си към народа и президентът на Молдова Николае Тимофти.