1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Молех ги да ме убият"

Аида Кама
17 декември 2018

Стотици жени, изнасилени по време на войната в Косово, едва сега разказват своите страдания. Историите им си приличат: изнасилвани са били от множество мъже, унижавани и изтезавани с горящи цигари.

https://p.dw.com/p/3AEll
Инсталация в памет на жертвите на сексуално насилие в Косово
Инсталация в памет на жертвите на сексуално насилие в КосовоСнимка: AFP/Getty Images

На 14 април 1998 един сръбски полицай и един цивилен сърбин отвличат момичето и го изнасилват. По онова време Васфие Красничи е едва 16-годишна. И искала единствено едно: да умре. Затова помолила своите мъчители да я убият. Полицаят обаче ѝ казал: "Не. Ще останеш жива, за да страдаш по-дълго!" – това разказа 36-годишната днес Васфие в интервю за косовския телевизионен канал RTK.

След войната в Косово тя се обръща към временната администрация  на ООН (UNMIK) и моли за съдействие, за да осъди своите мъчители. Провеждат се три съдебни процеса, но в крайна сметка никой не е наказан. Единият от извършителите още живее в Косово и работи като полицай.

36-годишната Васфие Крашничи сега живее в Тексас и има две деца. През октомври тя се завръща в Косово, за да разкаже историята си в 25-минутно телевизионно интервю. Нейната смелост разтърси цялата страна. Предполага се, че хиляди жени и девойки от Косово са станали жертва на сексуално насилие по време на войната между 1998 и 1999 година. За разлика от Васфие, повечето жертви не се осмеляват да говорят за това. Междувременно ситуацията започва да се променя. След дълги години на мълчание 278 жени и двама мъже са се обърнали към неправителствената организация „Медика Гякова“ в Косово, за да разкажат своите истории. Организацията регистрира и защитава жертвите на сексуално насилие от времето на косовската война.

Инструмент на етническо прочистване

На базата на тези информации социоложката и политоложка Ана Ди Лелио от университета в Ню Йорк проучва тази трудна тема. Тя публикува резултатите от изследването си в списание „Prishtina Insight". "Можем да докажем, че изнасилванията са ставали точно на местата, на които е имало и масови убийства на хора, както и палежи на къщи и прокуждания. Така се вижда общата картина на т.нар. "етнически чистки", казва тя и допълва, че по време на босненската война сексуалното насилие за първи път е било използвано като "оръжие".

Жертвите в Косово са били "изнасилвани и унижавани заради тяхната етническа принадлежност", обяснява Ана Ди Лелио. "Стореното на албанците в Косово от сръбски полицаи, войници и членове на паравоенни групировки представлява етническа чистка, а масовите изнасилвания са били инструмент в тази стратегия. Изнасилванията са военни престъпления и престъпления срещу човечеството", казва тя.

Историите на 280-те оцелели жертви си приличат много: Винаги е имало по няколко изнасилвача. Освен това жертвите са били унижавани и изтезавани с горящи цигари. С изключение на 11 ромки, всички останали жертви на изнасилвания са албански жени и мъже. Извършителите са сърби – с едно–единствено изключение.

По време на войната темата за сексуалното насилие присъстваше в обществения дискурс, но в следвоенно Косово тя постепенно потъна в забрава. Починалата междувременно активистка Севдие Ахмети се е обръщала към UNMIK с молба за разследване на 37 случая на сексуално насилие. Институциите обаче така и не предприемат нищо. Само организации за защита на жените се застъпват за жертвите и работят за тяхното идентифициране и реабилитиране.

За оцелелите войната не е свършила

Петима оцелели свидетелстваха пред Международния наказателен съд /МНС/ в Хага срещу сърби, обвинени за престъпления по време на войната. Но само в една-единствена присъда - тази срещу генерал Небойша Павкович - сексуалното насилие е елемент от обвинението. В други три случая обвиняемите първоначално са били оправдани, но след обжалване те са били обявени за виновни.

Между 2002 и 2004 година съдиите от Международния наказателен съд в Хага започнаха да взимат под внимание сексуалните насилия в Косово, окачествявайки масовите изнасилвания, убийствата и разрушенията като "престъпления срещу човечеството". В резултат на това бяха осъдени онези командири, които са ги разрешавали.

За жертвите на сексуално насилие войната в Косово още не е свършила. "Тази война няма да има край за тях. Ще ги следва, докато са живи. Можем да им помогнем само като се опитаме да почувстваме какво са преживели и ги подкрепяме. Малко вероятно е обаче Сърбия да признае за престъпленията, извършени от сърби по време на войната в Косово", казва Ана Ди Лелио.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми