Монти успя там, където други се провалиха

Италия вече не е същата. Премиерът Монти е търсен събеседник на германската канцлерка Меркел, дори Берлускони нарича работата му "чудесна", а американското списание "Тайм" го окачестви тази седмица като "най-важния човек в Европа".

Това не са празни приказки. Когато Монти дойде на власт в средата на ноември, Италия беше на европейския позорен стълб. Пазарите притискаха страната, Европа трепереше, че третата най-голяма икономика в евро-зоната може да изпадне в неплатежоспособност и да застраши фатално общата валута.

Сто дни по-късно не всичко се е променило, но много неща са различни. Италия си върна доверието на Европа. Това е изключително заслуга на Монти: 68-годишният професор по икономика възстанови благонадеждността на италианската политика. Говорещият винаги тихо и спокойно Монти, който е обратният полюс на Берлускони, внесе нов тон в италианската политика и обществения дебат.

Защо италианците са по-успешни

Кабинетът на Монти пое властта почти едновременно с експертното правителство в Атина, като и двете имат една и съща задача: да успеят там, където политиците се провалиха - в преодоляването на кризата и възстановяването на доверието. Фактът, че засега това се удава по-добре на италианците, се дължи на няколко фактора.

На първо място италианската икономика е несравнимо по-мощна и с по-голям потенциал от гръцката. Монти назначи кабинет, съставен изключително от икономически експерти. Той успешно се противопостави на включването на представители на големите партии, което се оказа истинска благодат.

Така сега не е принуден да се съобразява с тесни партийни интереси, за разлика от гръцкия си колега Пападимос, в чието правителство участват ръководителите на основните партии. В Рим партиите оставят на Монти да извърши непопулярните, но необходими реформи; включително и с декрети, заобикаляйки парламента. Това не е съвсем демократично, но пък се оказва ефикасно и поне засега функционира отлично.

След оставката на Берлускони президентът Наполитано се противопостави на призивите за нови избори. Така Монти ще има време за своите реформи до пролетта на едната година - и партиите не трябва да превключват на предизборна скорост. За разлика от Атина, където предстоят избори през април.

Монти не спира да напомня на сънародниците си, че не Европа принуждава Италия на реформи и икономии, а драматичното икономическо и финансово положение на страната. Още през първия си месец новото правителство прокара програма за икономии с драматичното име "Спасете Италия". Въпреки протестите, миналия месец Монти оряза с декрет традиционни социални облаги на редица професионални групи. 

Нова култура за италианците

Премиерът оповести, че Италия пести вече достатъчно - сега целта е да се стимулира икономиката. Защото само растежът е в състояние да облекчи държавния бюджет. В тази светлина предстои дълбока реформа на трудовия пазар, но италианците се страхуват, че либерализацията ще влоши рязко положението им. Могъщите профсъюзи - всъщност единствената реална опозиция в момента - недоволстват, социалдемократите мърморят, а и самият Монти стъпи накриво, като се опита да успокои хората с безгрижното уверение колко скучно било да работиш цял живот една и съща работа.

Всъщност върховната цел на професор Монти е да приучи италианците на една нова култура. Ала той е едва в началото на мисията си, а времето е кът. Той иска най-късно до края на март да прокара закона за либерализирането на трудовия пазар, в краен случай и без съгласието на синдикатите. Монти иска да направи промяната необратима, преди да заработят отново инстинктите на италианската политика. За целта доверието, което си спечели през първите сто дни, ще му бъде много полезно.

АГ, ДПА, АФП, ШпО, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова