Москва - гневната метрополия

В туристическия каталог "Tripadvisor" Москва е описана като един от най-недружелюбните градове. Тук човек първо се замисля за каменното лице на стария-нов президент, който от Кремъл управлява страната вкл. с полицейски методи. Най-пресният пример в това отношение е арестът на пънк-групата "Pussy Riot".

Съществува обаче и друга реалност - Москва е метрополия с бурен урбанистичен живот. През лятото често манифестанти и демонстрантни превземат улиците на града, в него се основават много нови опозиционни партии. Днес Москва е бунтарски град. Някои от организаторите на протестните демонстрации приемат дори риска да бъдат временно задържани, но не се отказват. Увеличаването на натиска върху блогъри и журналисти постига точно обратния ефект - създват се нови форуми. Тук хората действат прагматично, без излишни илюзии. Никой в Москва не вярва, че Путин ще подаде оставка.

Москва не е Русия

Никога досега в Русия не се е говорило толкова много за самоуправление и участие в държавните дела. Преди 21 години, когато протестиращите московчани заедно с военните осуетиха комунистическия пуч, а Елцин стана президант, Европа наблюдаваше събитията с любопитство. Тогава изглеждаше, че страната на Ленин тръгва по пътя на демокрацията. Много скоро обаче Елцин се разболя и развитието на гражданското общество пострада. Реформите не промениха с нищо властта на стария апарат. Вместо социално пазарно стопанство в Русия възникна разюздана олигархия.

Докато новобогаташите инвестираха бившия държавен капитал в луксозни яхти и жилища в Монте Карло, страната бе скована от мизерия и хаос. Оттам насетне рязко спадна и международният интерес към Русия. Да, Западът беше зависим от руските суровини и беше загрижен за ядрения потенциал и атомните електроцентрали на страната, но пренасочи вниманието си към новите сили Китай, Бразилия и Индия. Разпадането на Съветския съюз създаде допълнителни проблеми. Руснаците масово напускаха страната, най-често в посока Израел, САЩ или Германия. Над 90 хил. учени обърнаха гръб на Русия. Населението намаля, нивото на раждаемостта спадна наполовина. Броят на преждевремените смъртни случаи след 1991 година достигна нивото на жертвите по време на Втората световна война.

Почти никой не знае колко голям град е всъщност Москва. Вероятно в руската столица живеят няколко милиона души без право на престой. По-голямата част от тях са мюсюлмани. С решение на градската управа територията на Москва беше увеличена близо два пъти. И докато общо руското население намалява, то столицата расте главоломно. Има правени проучвания, според които около 60 милиона руснаци биха желали да живеят в Москва. Това прави повече от 40 на сто от населението на страната.

Урбанистична лаборатория

Много хора подемат инициативи за самопомощ, тъй като градът не е в състояние да развие нова социална стратегия. В някои микрорайони на Москва хората отново въведоха т.нар. "съботници", познати ни от социалистическо време. Социалните мрежи като Фейсбук промениха из основи комуникационното поведение на московчани. За разлика от Китай, в Русия няма директна политическа цензура в интернет. Виртуалното пространство се превърна в милионен форум, където се провеждат дискусии, немислими в реалното обществено пространство. Импулсите идват от поколението на 30 до 40-годишните. Те съставляват и ядрото на новата извънпарламентарна опозиция. Много от младите хора са пътували по света, следвали са в чужбина и познават от собствен опит алтернативните социални системи.

Интернационализицията, телекомуникацията и индивидуалната отговорност превърнаха мрачната метрополия Москва в урбанистична лаборатория. В център на един нежелан от държавата експеримент, който ще решава бъдещето на Русия. И Владимир Путин и неговият апарат знаят това много добре. Извънпарламентарната опозиция - също.

АГ, ЗЦ, МС, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов