Мохамед е бил едновременно Христос и Константин

„Ужасяващи са тези настроения срещу мюсюлманите. Не бих ги сравнил с антисемитизма на националсоциалистите, но днес вече по-добре разбирам как може да се надигне колективна враждебност срещу едно малцинство. В Австрия настроенията срещу мюсюлманите граничат с насъскване. Щом носи забрадка - значи е терористка!”

Това казва в началото на разговора австрийският преподавател по систематична теология и продължава: „Достатъчно е да погледнем германския национален отбор по футбол или да се поразходим из големите градове - и веднага ще установим, че ислямът наистина вече е част от всекидневието ни. Но има още нещо: ислямът е оказал много важно историческо влияние върху европейската култура. Класиците на гръцката философия например са достигнали до нас през арабските си преводи.”

Коранът - като Библията

Професор Палавер не е съгласен с твърдението, че ислямът не произлиза от общите корени на юдаизма и християнството, а всъщност е архаична религия. Ученият припомня, че - както двете други монотеистични религии - ислямът също обявява живота за свещен и отхвърля човешките жертвоприношения. Ислямът е на страната на жертвата и това показва, че е скъсал с архаичните религии, казва професорът.

Той припомня, че митовете на архаичните религии са от гледна точка на преследвачите, на силните, които - за да разрешат определени обществени конфликти - винаги си намират изкупителна жертва и убиват невинни хора. Ислямът обаче - точно както Библията - избира гледната точка на жертвата, на Авел.

„Да, при исляма отсъства драмата на Христовото разпятие. В исляма доминира тенденцията към колкото е възможно по-малко драматизъм, той оглажда всички ръбове и води всяка история към щастлив край. В исляма не е възможно Божият син да умре. Там акцентът винаги е върху позитивното, няма го драматизмът на Стария и Новия завет. Това обаче не означава, че ислямът е лишен от мирния потенциал на християнството.”

Меч се размахва и в Стария, и в Новия завет

По-нататък в интервюто става дума за един често цитиран пасаж от Корана, според който след изтичане на свещените месеци мюсюлманите трябва да убиват неверниците, където ги открият. Цитат, на който се позоваваха и атентаторите от 11-ти септември. Професор Палавер припомня обаче, че според продължението на този цитат, неверниците ще бъдат пощадени, ако повярват в истинския бог, ако отправят към него молитва и дадат своята лепта.

Освен това в Библията също има пасаж, който може да се тълкува като призив към насилие. В Евангелието от Матея (Матей 10:34) се казва: "Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч." Австрийският учен го коментира така: "Във всичките три монотеистични религии се появява този меч. Припомнете си освен това как го използва протестантската военна теология в Германия през Първата световна война. Почти всички пастори подбуждаха младите хора да се записват в армията. Припомнете си и за библейските текстове, с чиято помощ християните защитаваха апартейда в Южна Африка."

Ислямът: на злото с добро

Професор Палавер категорично твърди, че - както при евреите и при християните - ислямът също разпознава насилието като централен източник на обществени конфликти. Според него това е много задълбочен антропологичен възглед, който е залегнал в основата на исляма.

Интервюиращият го пита: Тоест, излиза, че архаичните религии решават конфликтите чрез насилие, а монотеистичните, включително и ислямът, отхвърлят насилието, така ли? "Да - отговаря професорът. Ислямът също проповядва прошка и милост, благотворителнсост и отказ от жертвоприношения. Една от ключовите сури призовава на злото да се отвръща не със зло, а с добро."

Но Мохамед е бил воин и е завладял Мека не с миролюбиви песнопения, нали така? На това възражение австрийският професор отговаря със следните думи: "След една семейна драма Мохамед е прокуден в Медина, подир което се завръща и превзема Мека. Но той не мъсти, а дава амнистия на повечето свои врагове, макар че по онова време най-нормалното нещо е да поробиш победения противник" - казва Палавер и продължава:

"Мохамед унищожава кумирите (или иконите) в Кааба, но запазва изображението на Мария с Исус. Освен това в 19-та сура на Корана Исус изрично е похвален заради своето ненасилие. Самият Мохамед никого не принуждава да изменя на вярата си. В Корана се казва, че който стори неправда на юдеин или християнин, ще бъде наказан от Мохамед в деня на Страшния съд."

Мохамед - едновременно пастир и пълководец

Въпреки това обаче Мохамед е отговорен примерно за клането над евреите през 627 година. Проф. Палавер коментира този факт така: "Вярно, тогава битката сменя характера си. Отбранителната борба на мюсюлманите срещу врага се превръща в насилие. Това е повратната точка в историята на исляма, спор няма. Ако го формулираме в християнска терминология, тогава Мохамед е бил едновременно Христос и Константин. Или Христос и Наполеон."

Дали ислямът е по-склонен към насилие поради това, че Мохамед е бил едновременно религиозен и политически лидер? Според професор Палавер този факт наистина затруднява мюсюлманите да поставят в центъра на своята вяра такива ценности като ненасилието, обичта към врага и прошката. Може би обаче тъкмо като пълководец Мохамед носи отговорност за понятието "Свещена война"?

"Не, в ранния ислям то не играе роля - казва Палавер и продължава: Думата "джихад" означава духовно усилие и първоначално няма нищо общо с войната. Така нареченият "Велик джихад" е борбата срещу Богу неугодните пороци. С течение на времето обаче, в хода на отбранителните войни и борбата срещу несправедливостите, започва да се говори и за така наречения "малък джихад".

Ако трябва да го интерпретираме, става дума по-скоро за "справедлива война", а не за "Свещена война". Много по-късно в историята се появява "Свещената война", тоест - насилието и убийствата в името на Бога. Те са тясно свързани с Кръстоносните походи, когато християните също оправдават насилието с религиозни аргументи."

Капаните на "чистата" съвест

Към края на разговора професор Палавер отново се връща на твърдението си, че трите монотеистични религии са първите, които гледат света през погледа на жертвите. А това може да бъде и опасно:

"И сектата Аум, и Осама бин Ладен, и агресивните християнски противници на абортите - всички те се изживяват като хора с кристално чиста съвест, защото защитават слабите и жертвите. Тук ясно личи колко мощно е посланието на трите монотеистични религии. Ние живеем в свят, където мнозинството има статут на жертва. Това поражда силното изкушение да се вършат нови и нови насилия тъкмо с тази легитимация. Практикува се солидарност с избитите жертви, а това води до нови жертви и превръща същите тези хора с кристално чиста съвест в преследвачи."

Дайте време на исляма да се реформира!

За финал професор Волфганг Палавер обобщава: "Ислямът трябва да претърпи развитието на Католическата църква, той трябва да разбере, че мястото му е не в държавата, а в гражданското общество. Необходимо е да му дадем време за този процес. Необходимо е още да му се осигурят добре образовани религиозни преподаватели. Нека изчакаме, докато 15-те милиона мюсюлмани в Европа произведат своя собствена, многочислена прослойка от добре образовани хора и съберат собствените си сили за реформа на исляма."