"Моята борба" за всички

В края на този месец английският издател Питър Макгии възнамерява да пусне по вестникарските будки в Германия коментирани откъси от прословутата книга на Хитлер. Всеки от тези откъси няма да надвишава 15 страници.

Първоначално се предвижда излизането на три такива извадки. Английският издател си играе с нарушаването на едно табу. Впрочем това му се удаде още при първото му навлизане на германския пазар, когато пусна един сборник с факсимилирани германски вестници от 1933 до 1945, снабдени с обяснения от германски историци.

Сегашното начинание на Макгии да направи достъпни на широката общественост извадки от колкото известната, толкова и зле написана и объркана програмна книга на Хитлер го докарва обаче до сблъсък с баварското Министерство на финансите. От края на 40-те години то претендира, че държи авторските права върху писанията на Хитлер и на други нацистки величия. Навремето американските окупационни сили бяха възложили на баварските власти задачата да пресекат разпространението на нацистката пропаганда.

Една абсурдна аура

Това е линията, която продължават да отстояват юристите на баварското Министерство на финансите. Само че едновременно с разрастването (след 70-те години) на изследванията върху държавата на Хитлер се разрастваше и проблемът на баварците: поради тяхната неотстъпчивост тъкмо Хитлеровият памфлет придоби аурата на "забранена книга".

Междувременно пълният текст на "Моята борба" отдавна е достъпен в интернет, естествено некоментиран, тъй като е пуснат в дясноекстремистки страници. Липсва всеобхватно научно издание. Институтът за съвременна история, един от най-авторитетните в света научни центрове за изследване на нацизма, ще публикува своето филологическо издание едва след окончателното изтичане на авторските права през 2015 година.

Макгии едва ли ще има практически проблеми със своето начинание. Баварското министерство може да забрани само издаването на пълния текст на книгата, а не на отделни извадки от нея. Естествено, благодарение на търговския нюх на английския издател трудът на Хитлер ще привлече допълнителен интерес. За скандал обаче и дума не може да става, а по-скоро за преодоляването на една анахронична бариера. Междувременно, освен научното издание, е крайно необходимо излизането на едно коментирано пълно издание, предназначено за широката публика. Само така ще се изпари незаслужената аура на "Моята борба".

АГ, ДВ, ЗЦ, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов