Мрежата, която управлява България

Съвременната демокрация е междупартийно състезание. Така е поне на теория. В България обаче управляващите "подобриха" теорията, като създадоха мрежа от политически и икономически субекти, която може да оцелее във властта, дори когато някои нейни части загубят изборите. Така например през 2013 година ГЕРБ загуби властта, но Мрежата оцеля. През 2014 година ГЕРБ се върна на власт и Мрежата процъфтя, макар че остана без някои свои звена - като Цветан Василев и елементи от БСП.

Формално в момента на власт е коалиция от ГЕРБ и т.нар. "патриоти". Реално на власт е Мрежата, която съдържа ГЕРБ, ДПС, бизнесите и медиите на ДПС, "патриотите", големи части от магистратурата и присъдружни звена като Марешки, Кирил Домусчиев и новите му медиийни придобивки. Дори части от БСП могат да бъдат считани за асоциирани членове на Мрежата (Георги Гергов и Румен Овчаров, например) или поне за кандидати, чието членство е било временно замразено.

Мрежата не е строго йерархизирана структура - в нея има известна хоризонталност и автономност на субектите. Това не е мафиотска организация, в която един началник (capo di tutti capi) нарежда на останалите (дори и този началник да прилича на Марлон Брандо от "Кръстника"). По-скоро става дума за задруга, която помага на всеки един от участниците да реализира своите интереси.   

През последните две години се научихме да интерпретираме "стабилността" на управлението, като способност на Мрежата да се възпроизвежда и да оцелява. И наистина, във формалната коалиция "партньорите" могат да стигнат и до физическа разправа (Сидеров и Джамбазки, например), но това не променя много реалната структура на властта.

Как функционира Мрежата?

В Мрежата също стават размествания: с отстраняването на Цветан Цветанов тежестта на официалния политически елемент (ГЕРБ) в нея отслабна за сметка на ДПС и свързаните с движението икономически субекти. Затова сега и Борисов под сурдинка се оплаква, че Иван Гешев не бил "негов" кандидат за главен прокурор. Дори това да е просто театър, правдоподобността му идва от споменатите вътрешно-мрежови промени.    

Мрежата е някаква гаранция за стабилност на властта, но тя има и своите негативни страни:

• Участието в мрежата се осребрява чрез публично финансиране на частни субекти. Студеният резерв замина в правилните ръце, Българската банка за развитие развива основно мрежовите бизнеси, при държавните поръчки рядко има случайни печеливши и т.н.;
• Привилегироването на определени фирми и икономически интереси води до концентрация на собственост (много видима в медиите) и некачествени и скъпи проекти ("граф Игнатиев");
• Мрежата става все по-амбициозна и се стреми да реализира многомилиардни проекти - като АЕЦ "Белене" и турско-българския поток - които са спорни от гледна точка на националния интерес, но със сигурност ще направят определени мрежови играчи изключително богати;
• Доминацията на Мрежата води и до сериозни изкривявания в медиите и съдебната система: те се превръщат в инструменти на нейното възпроизводство ("бухалки", по-просто казано).

В България възходът на Мрежата има и един друг притеснителен страничен ефект: покафеняването на публичната среда. "Патриотите" са важна нейна част - те отговарят за камуфлажа ѝ като "коалиция". За тази цел те получават неограничена трибуна и тезите им се леят от националния ефир. Е, стигна се до злополучния мач с Англия, когато резултатът от нагнетяването на омраза в обществото ни лъсна в световен ефир.

Вярно е, че навсякъде има расисти и объркани младежи. Вярно е, че навсякъде службите на държавата опитват да инфилтрират крайно-десните агитки и партии. Например в Германия през 2003 година съдът отказа да забрани неонацистката партия, защото се оказа, че значима част от ръководството ѝ са сътрудници на службите.

Само че никъде в утвърдените демокрации крайно-десните и техните говорители не са получавали такова комфортно място в самите структури на властта и такава трибуна да разгръщат хомофобски и ксенофобски дискурс. В България участието на такива елементи в Мрежата - било като членове на формалната коалиция или като агитки по протести срещу кандидат за главен прокурор - водят до липса на властови отговор на расизма. И това - а не писанията в таблоидната преса - е разликата между България и Англия.    

Местните избори като тест за Мрежата

Изборите в София ще са поредното изпитание, при което Мрежата ще трябва да се възпроизведе във властта. Стратегията ѝ в столицата е следната. Първо, разбира се г-жа Фандъкова е предпочитаният мрежови кандидат. Това е така, защото Фандъкова може да се похвали с реални успехи в градоустройството и да бъде демонстрация, че пребиваването на Мрежата във властта носи и обществени ползи. Ако г-жа Фандъкова спечели изборите, сегашните баланси в Мрежата ще се запазят.

Резервната стратегия на Мрежата е да кооптира г-жа Мая Манолова, която се позиционира като политическа алтернатива на ГЕРБ. Мрежата има основание да счита Манолова за един от "своите" с временно замразено членство: в крайна сметка политическата кариера на "червеното острие" тръгна нагоре с Костинбродската афера и управлението на Орешарски. Нещо повече, и след падането на Орешарски Борисов "възнагради" Манолова с омбудсманското място в опит да я запази (като Румен Овчаров в "Лукойл") в по-широкия мрежови периметър. Разбира се, човек се променя и през това време е възможно Манолова да се е превърнала в автентичен опонент на Мрежата и потениален борец с нея. Проблемът обаче е, че не го е заявила ясно и недвусмислено  - мълчанието ѝ по отношение на номинацията на Гешев за главен прокурор е показателно.

И тук не става дума за личностни нагласи и катарзиси: Манолова наистина може би съжалява за участието си в управлението "Орешарски". Въпросът е, че голямата политическа подкрепа за нея е от БСП на Корнелия Нинова, която в цялост е просто аспирант за мястото на ГЕРБ в Мрежата. Нещо повече, БСП може да влезе в мача като смяна едновременно и на ГЕРБ, и на "патриотите", защото тя толкова се "патриотизира", че вече кара Ангел Джамбазки да се изчервява, докато слуша социалистите. За да докажат, че са годни за игра, БСП, както и Манолова, мълчат по централния приоритет на Мрежата през есента - избора на нов главен прокурор.

Архитект Игнатов не е приемлив за Мрежата и затова таблоидите се насочиха към него още от самото начало. Към останалите кандидати - с изключение на "нейния" Джамбазки - Мрежата е по-скоро неутрална - те внасят фонов шум, който ѝ е по-скоро полезен.

Сценариите за местния вот

"Демократична България" е фактор на изборите в София. Затова в момента и двата водещи кандидата се опитват да привлекат нейните избиратели за евентуален втори тур.

Стратегията на ГЕРБ и г-жа Фандъкова е да демонстрират, че са чувствителни към исканията на "градската десница". Фандъкова каза добри думи за архитект Игнатов, Борисов се изказа против искането на ВМРО за забрана на БХК. Проблемът на тази стратегия е, че изборът на главен прокурор е дни преди избора на кмет. Ако Иван Гешев бъде избран въпреки сериозните възражения срещу кандидатурата му, ГЕРБ и Борисов трудно ще могат да поискат подкрепа от демократичната десница за своя кандидат за кмет. Солидарността с "дясното" ще дрънчи особено силно на кухо, тъй като ще е ясно, че водещо за ГЕРБ не е идеологията, а мрежовият интерес.

Стратегията на г-жа Манолова е да убеди десните демократи, че един шок в системата е потенциална възможност за промяна. Вярно е, че една загуба на ГЕРБ няма автоматично да изведе Мрежата от властта, но някои нейни елементи (Борисов), ще загубят влияние и авторитет. Проблемът на стратегията на Манолова е, че при неин успех други елементи на Мрежата ще размразят членството си (БСП) и ще има нужда от множество нови договорки. Накратко, преформатирането ще е безспорно шок и неудобство. Но най-вероятният му резултат ще е нова кръпка в Мрежата под формата на БСП. Дали това е по-добре е въпрос на политически вкус.

Възможно ли е управление отвъд Мрежата? Да, разбира се. Но, първо, нейното съществуване трябва да бъде ясно и категорично назовано. Второ, борците с "модела на управление" трябва да са автентични опоненти на Мрежата, а не просто нейни елементи с временно замразено членство. Останалото е политическо умение за общуване с хората, почтеност и компетентност. Като цяло трудна, но не непосилна задача.

P.S.: Особен нюанс в предизборната ситуация може да дойде от новината за отпадане на мониторинга от ЕС на България и Румъния дни преди изборите. Мрежата ще интерпретира тази новина като окончтелно справяне с проблемите с корупцията и вот на подкрепа от страна на ЕС за кандидатурата на Иван Гешев. Истината е друга: ЕС вече е фрустриран от многогодишното писане на доклади без особен прогрес по тях и смята да замени нашия мониторинг с по-ефективен, общ за всички държави-членки механизъм. Т.е. пак ще получаваме критични доклади, но вече заедно с Полша и с Унгария, а не само с Румъния, и тези доклади ще са обвързани по-тясно с финансовите механизми на ЕС.