Музей на комунизма
30 май 2009Mузей на комунизма в България няма. Всъщност той много пъти се е раждал „на маса”, разпалвал е интелектуални енергии, които на сутринта силно намаляват или изчезват. Доколкото ми е известно, и досега няма сериозен проект и инициатива за финансирането на такъв „общ дом на паметта”. Наскоро нещо като Музей на социализма бе открит в силистренското село Гарван на една среща на поколенията, организирана от кметството. Хората донесли плакати, плочи, лозунги и сувенири, пионерски и чавдарски връзки и калпачета. Явно там нищо не се изхвърля, един вид, не се знае кога може да потрябва. Изцяло битовата сбирка бе коментирана от местните с усмивка и блеснали очи, а съдържанието най-общо гласеше:
Бяхме млади, беше хубаво
Да, хубаво е да си млад, спор няма. Но не е толкова добре да си с недоразвито съзнание, умишлено неинформиран, никога да не научиш и осмислиш урока на миналото, вечно да носталгираш по компотите и малебито в стола. Трябва ли да има музей на комунизма, е мотото на една дискусия в интернет. „Да, но на социализма, защото многобройните му посетители ще са раждани тогава, и защото с всеки ден намаляват паметниците на онова време.” „Аз мисля, че мястото на такъв музей е само в Димитровград”, гласи друго категорично мнение в мрежата.
Наскоро идеята за такава институция в Полша придоби реални параметри. Автор на концепцията е известният архитект и политик Чеслав Белецки. Площта на подземния музей ще бъде 7500 кв. метра, а строителството му ще струва на градския бюджет около 10 милиона евро. Експозицията включва портрети на вождове, снимки на жертви и палачи, агитационни плакати, доноси и други разкази за епохата. Мястото му е в двора на Двореца на културата и науката в центъра на Варшава, небостъргач-подарък от съветския народ на полския. В Чехия и Унгария са по-напред в интерпретацията на темата, достатъчно е да споменем Парка на спомените или музея "Дом на терора" в центъра на Будапеща. Той се помещава в сградата на бившата тайна полиция от времето на фашисткия и на комунистическия режим – на улица „Андраши” 60. Премиерът Виктор Орбан заяви при официалното му откриване: "Само онези, които се борят за своето човешко достойнство, могат да се почувстват свободни граждани. Ние поставихме зад решетките страха и омразата, но не бива никога да ги забравяме." Откриването на музея стана повод за остри политически сблъсъци в страната.
Общо територии на паметта в България също има – няколко книги, няколко сайта, един портал. Толкова засега.
Тъжна метафора на навиците от социализма
Един катастрофирал автобус "Чавдар", кръстен вероятно на партизанския отряд, а не на войводата, стана печална метафора на старите жилави навици от социализма. И отговори индиректно на въпроса защо няма музей на комунизма/социализма в България. Защото експонатите му все още са в движение. На 28 май сутринта туристически автобус "Чавдар" с ямболска регистрация превозва пътници до храма в местността Бакаджик за честването на Спасовден. След като пътниците напускат автобуса, той потегля обратно, но на около 200 метра водачът изгубва управлението и се врязва в изкачващите се посетители и в разположените край пътя сергии. Прегазени са 16 пешеходци и търговци, ранени са още 15. Като вероятна причина за катастрофата се посочва неизправна спирачна система въпреки успешно преминатия на 12 май технически преглед.
Президентът, премиерът и здравният министър зарязват кампанията и бързо се изсипват в Ямбол. Заснемат ги, отразяват ги, както си му е редът. „На среща с пострадалите и техните близки в болницата държавният глава даде висока оценка на всички служби – МВР, "Бърза помощ" и "Гражданска защита", които са действали безукорно и абсолютно адекватно”, пишат вестниците.
Доста по-различно е мнението на Националния съюз на превозвачите. "Всяка тежка катастрофа показва безхаберието на управляващите – стари пътища, стари автомобили, липса на технически контрол", казват оттам в специална декларация. Според авторите й техническите прегледи са част от мрежата от всеобща корупция. Те настояват за незабавни промени в Закона за движение по пътищата, които да въведат ограничения за възрастта на шофьорите и на транспортните средства.
Гняв в медиите и интернет
Петък беше Ден на траур за България, който предизвика не само печал, но и гняв в медиите и интернет. „Докога от ДАИ ще сертифицират като годни за движение по пътищата ковчези на колела като този 30-годишен "Чавдар", питат се хората във форумите. „Отвратен съм от гадния предизборен пи-ар на властта и лицемерните депутати, които толкова пъргаво реагираха този път с разни декларации, национален траур и "помощи" на гърба на голямата трагедия на близките на загиналите, на тежко ранените и на фона на потискащата атмосфера в града ми”, пише жител на Ямбол.
Но да се върнем към музея. Несправедливо би било да обобщим, че българите не проявяват интерес към своята най-близка история. „Средно по 400 души на месец – граждани и изследователи, подават при нас заявления за достъп до документите на бившата ДС”, каза по RE:TV членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева. „За мен това е знак, че темата не е фалшива и започва да се осмисля. За мен това е целта на нашата работа. Ние събираме впечатления и от случващото се около нас.”
Повод за интервюто бе последната информация на комисията, според която 67 прокурори и военни следователи са били сътрудници на бившата ДС, а 28 от тях все още служат на Темида. Влияе ли миналото на тези хора върху работата им? „Много силно впечатление ми направи, че при тези хора личи един непрофесионализъм, те не са подготвени да представляват държавното обвинение в друга политическа среда извън тоталитарната”, отговаря членът на Комисията по досиетата. Накратко – знаем причините, виждаме и следствията, оставаме да ги свържем. Но това е тема за друг коментар.