Мъчният живот на българските мюсюлмани

Автори на репортажа са германските журналисти Симоне Бьокер и Дирк Ауер

Петък, в центъра на София. Мюезинът приканва към вечерна молитва. Няколкостотин вярващи са се събрали пред джамията Баня баши и търпеливо чакат да влязат за молитва. Тук е и районният мюфтия на София Мурат Пингов - слабичък мъж с тъмноруса коса и очила без рамки:

"Това е единствената джамия в София. В нея има място за не повече от 700-800 души. Понякога обаче се събират и хиляда човека, затова и някои са принудени да се молят отвън на тротоара. Не можем да връщаме хората. Попитайте ги как се моли човек навън през зимата при минус 10 градуса или при дъждовно време. Имаме спешна нужда от втора джамия в София", казва Пингов.

Страхът от исляма

От години в общината отлежава молбата на мюсюлманската общност за строителство на нова джамия. А също и на ново мюсюлманско гробище. Дотук обаче без никакъв успех, обяснява Пингов: "Общината не дава отговор. Всеки кмет отлага решението за следващия. Според мен те се страхуват от отлив на избиратели, продиктуван от страха, че едва ли не България се ислямизирала."

Тези страхове се използват най-вече от националистическите и крайните екстремистки сили в страната. Напоследък зачестяват протестите срещу молещи се директно на улицата. Преди година се стигна до тежки сблъсъци с привърженици на екстремистката партия "Атака". Имаше и ранени. През лятото на 2010 г. пък полицията извърши обиски в районите с мюсюлманско население по подозрение за радикален ислямизъм - претърсени бяха редица джамии и частни имоти, без никакъв резултат.

"За да събудиш подозрението на властите, е достатъчно само да си следвал в Саудитска Арабия", е цитиран да казва имамът на с. Лашница Мохамед Камбер. Той е категоричен, че събитията от месец май м.г. са отворили огромна пукнатина в отношенията между християни и мюсюлмани. Правата ни се нарушават, казва още Камбер.

Докато разговаряме с него, постепенно дворът на селската джамия започва да се изпълва с деца. След около час трябва да започне часът по ислямско вероучение. Прииждат и възрастни мюсюлмани, тъй като преди това е времето за обедната молитва. Част от вярващите учат в чужбина. Обяснението е просто, разяснява Мохамед Камбер: в България не се предлага такова обучение.

Назад към джамията

Откакто религията не е забранена, както по времето на комунизма, расте и интересът към исляма, казва Камбер: "Постепенно много млади хора, които преди се бяха отдали на алкохола и хазарта, се върнаха в джамията. Много от тях започнаха отново да работят, за да изхранват семействата си. В селото вече се раждат повече деца, а престъпността намаля. Ето как ислямът се грижи за съхранението на духовните ценности на хората", уверява Мохамед Камбер.

Междувременно часът по ислямско вероучение е приключил. Децата се разотиват, само няколко момчета и момичета остават в двора на джамията. Лашница е чисто мюсюлманско село, а жителите му живеят в мир и разбирателство със съседните български села. Само когато наближат избори, се чувства напрежение, казва Камбер. Той е възмутен от поведението на политиците, които много обичат да говорят за някакъв радикален ислямизъм. "Така си вдигат рейтинга", обяснява той. И добавя: "На гърба на обикновените хора."

АГ, ДР, ДА, СБ