На гол тумбак - чифте обиди

“Кметът на Сливен Йордан Лечков категорично отхвърли всички обвинения и каза, че обмисля да предизвика предсрочни избори в Сливен, за да провери реакцията на хората.” Из новините на в. “Дневник”

Ритуално, фасадно, дори по документи се вписваме в общоевропейския контекст. Обявяваме солидарно траур в неделя по повод трагичната катастрофа на полския самолет край Смоленск, предприемаме някакви мерки, за да подкрепим пътуващите, блокирани и у нас от надвисналия вулканичен облак, час по час се отчитаме пред Брюксел, оправдаваме се пред Брюксел, допитваме се до Брюксел.

А по същество си я караме махленски и фамилиарно, с почасови инфантилни забежки, размяна на намусени реплики из високите политически небеса и следвайки детскоградинския принцип “Дай си ми парцалите - на си ти куклите”.

Издънка след издънка

Мине не мине ден или седмица и премиерът Борисов, податлив на първичната си природа, се изцепва със заплахата за нови избори. Или с подканата при наличието на прагматични и полезни идеи за излизане от кризата да му се звъни по телефона. Ето сега и сливенският кмет, с няколко демонстрации на всепозволеност, един размахан на полицията среден пръст и две-три хъшлашки реплики, влиза чудно в тона: дали ще подхвърли “Бойко, ела ти да ме разследваш” или ще се закани да предизвика предсрочни избори.

Какво не им достига на публичните политически фигури - възпитание, визия, култура, опит, професионален и образователен капацитет ли, та не могат да овладеят нито речта, нито поведението си. Имам предвид и нивото на дебати в парламента, и медийните издънки, и всички врели-некипели, които се ръсят от високия амвон на заеманите постове. Министър-председателят хем непрекъснато декларира колко присърце е поел отговорността да се справи с хаоса, безстопанствеността, корупцията и останалите разязвени обществени рани и да изведе страната от кризата, хем от всичко се обижда.

Детска градина ли е държавата?

Това ни подтиква все по-разтревожено да се питаме възможно ли е тази отговорност да е по силите само на един човек и една партия, в случая ГЕРБ? Не се ли изисква по-широк и дори по-интелигентен консенсус за целта? Как да тълкуваме в посока на отговорността заканата “утре отиваме на избори”? Кой плаща масрафа за едни избори - в страната, в Сливен или в Долно Нанагорнище?

Какви са тези сръдни и фръцни, и прояви на посредствена детинщина у хора, които по своя воля са се посветили на политиката и сами са се нагърбили с товара на обществената работа? Съвсем взе да ни писва. И без това въздухът в България се е сгъстил и едвам се диша от обидени въздишки и уви, по-голямата част от обидените имат сериозни основания предвид начина, по който техните избраници управляват страната, и преди, пък и сега.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев