1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На кого вярват българите?

27 юли 2013

В България има само една организация, която би спечелила изборите още на първия тур, стига да се кандидатира. Тази организация се казва Европейски съюз. Татяна Ваксберг за резултатите от ново социологическо проучване.

https://p.dw.com/p/19F53
Снимка: Svetoslav Deshev

Европейският съюз е единствената институция, към която доверието на българите не просто е високо, но и расте непрекъснато. Това показват данните от социологическо проучване на Open Data на Институт Отворено общество, които бяха публикувани в края на седмицата. От тях става ясно, че през юли 2013 г. българите вярват още по-малко отпреди на националните институции, но все повече вярват на европейските.

Разликата е най-впечатляваща при младите хора на възраст между 18 и 29 години. 54 на сто от тях имат доверие в европейските институции, а само 8 на сто вярват на българските. Всъщност няма нито един възрастов сегмент, в който тази пропорция на доверието да е обърната обратно.

Изследването е проведено преди посещението на европейския комисар Вивиан Рединг в България и преди сблъсъците между протестиращи и полиция около Народното събрание. То не отразява оценката на българите за тези две събития, но пък свидетелства за по-трайни нагласи, които не са повлияни от моментни емоции.

Bulgarien Kungebungen gegen die Regierung
Само 8 на сто от младите вярват на българските институцииСнимка: picture alliance/AP

Нагласите в проценти

Изследването проследява отношението към институциите, което проявяват хората с различни партийни пристрастия. Оказва се, че избирателите на ГЕРБ държат рекорда по доверие в ЕС (близо 53 %), докато избирателите на БСП имат по-умерено отношение – сред тях доверието към ЕС е 27 на сто.

БСП е и единствената партия в България, чийто електорат има почти еднакво доверие във вътрешните и в европейските институции (съответно 26 на 27%).

Що се отнася до избирателите на ГЕРБ, сред тях доверието към националните институции е от едва 12 на сто – необяснимо нисък резултат, ако си спомним, че ГЕРБ управлява близо 4 години, а после дори спечели предсрочните избори. Електоратът на тази партия би следвало да оценява по-високо постиженията й в стабилизирането на институциите, щом отново гласува за нея. Но очевидно има някаква друга причина за решението на хората, че именно ГЕРБ трябва да ги представлява.

За разлика от повечето нови членки на ЕС, които развиха силни антиейвропейски движения след влизането си в съюза, България демонстрира точно обратния процес. Близо 70 на сто от българите имат „напълно“ или „по-скоро“ положителна оценка за ЕС и само 19 на сто не одобряват членството на страната в него.

Bulgarien EU Beitritt Sofia Flagge
Положителна оценка за ЕС имат близо 70 на сто от българитеСнимка: AP

Контрапунктът на сринатото доверие

Запитани дали и днес биха подкрепили присъединяването на България към ЕС, ако този избор трябваше да бъде направен сега, 69.6 на сто отговарят с „да“.

Запитани какви са предимствата на това да бъдеш член на ЕС, българите поставят на първо място факта, че ЕС дава повече възможности за работа (27%). На второ място е посочена възможността за пътуване (19%), на трето място – достъпът до еврофондовете (16%). Само 5 на сто от българите смятат, че ЕС е привлекателен заради „гаранциите за социално подпомагане“.

Оценките за ЕС са очевиден контрапункт на сринатото доверието към българските институции. Колкото и да е традиционно ниско, данните показват, че това доверие допълнително се стопява и през юли 2013 г. представлява една буквално критична картина: 7 на сто доверие към партиите, 10 на сто доверие към парламента, 12 на сто доверие към съда, 15 на сто доверие към правителството.

Задълбочаваща се тенденция

Отделно внимание заслужава и спадът на доверието към президента, който миналата година се е радвал на най-високото институционално доверие от 34 на сто, а в момента получава резултат от 30 на сто.

Данните излизат в разгара на протестите, но отразяват дългогодишна тенденция, която прогресивно се задълбочава и очевидно не зависи от конкретната ситуация, в която се намира страната. И без да се провеждат избори, е видно, че огромна част от хората свързват надеждите си с наднационални авторитети и институции, а не с възможност, която им е предоставена вътре в страната.

Автор: Т. Ваксберг/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми