На Марс ли да ги пратим кучетата?

"Не ни трябва скандал. Трябва ни друго, трябва ни анализ: какво е допуснато да се случва до този момент и какво трябва да се прави", казва Стела Райчева и продължава: "Законът за защита на животните от 2008 година определя препоръчаната от СЗО програма „Кастрирай, обезпаразити, ваксинирай и върни” като метод за справяне с популацията от безстопанствени кучета. Това означава, че кучетата се взимат, обработват се в едни центрове, кастрират се, слага им се ваксина против бяс, обезпаразитяват се срещу вътрешни паразити и се връщат обратно на мястото си на обитание", обяснява Стела Райчева.

Кучетата или хората? Неправилен въпрос!

Природозащитничката уточнява, че за тези програми в България отговарят общините. Проблемът, според Райчева, е следният: "От общо 264 общини за тези 4 години въобще някакво усилие (не става дума за пълноценно, а изобщо за усилие) по кастрационната програма са направили 60 общини. И още нещо: в момента, за съжаление, не се говори смислено, а се приказват неща от типа „хората или кучетата”, „докога ще търпим тези кучета да ядат децата ни” - много нервни изказвания, които и медиите донякъде насърчават, а пък властта се възползва от тях, според нас. Тя се възползва от тях, тъй като хората рано или късно ще започнат да търсят сметка именно от властта защо въпросът не е решен. А говорим за немалки бюджети, похарчени за решаването на един проблем, който въпреки това не се решава. Докато нямаме една национална стратегия, каквато още миналата година беше препоръчана от Омбудсмана и за която неправителствените организации говорят от години, нищо няма да се промени", казва Стела Райчева и допълва:

"Хората си представят, че евтаназията някакси ще реши болния проблем. В София до преди 2008 година кучетата се евтаназираха. И решен ли е въпросът? Не, не е решен. И не се виждат абсолютно никакви благоприятни резултати от евтаназията. Напротив, според мен това е чисто и просто поредният начин да се вземат едни пари. Взимат ги обаче не неправителствените организации, както в момента ни обвиняват. Усвояват ги властимащите хора по общините и в министерството.

В момента под натиска на Столичната община се правят опити за законодателни промени, които включват евтаназия. И проектозаконът щеше да бъде внесен, ако не беше намесата на премиера Борисов. Този законопроект предвиждаше да се изграждат места за събиране на безстопанствените кучета, които дори премиерът нарече „концлагери”. Идеята беше да се съберат безстопанствените кучета в тези лагери, после оцелелите да отидат в други лагери и след като прекарат там 30 дни, да бъдат евтаназирани. Мярка, която е съвършено безсмислена", твърди Стела Райчева и обяснява защо мисли така:

Те са на улицата заради хората, които ги изхвърлят там

"Защото в България не съществува регистър на домашните кучета, защото всеки може да си взима и изхвърля колкото си иска животни, защото кучета се гледат дворно като живи аларми, без никакъв контрол. Оставят се женските дворни кучета да раждат по два пъти годишно! И само в София по наши изчисления се раждат около 7 хиляди кутренца на сезон - това означава 2 пъти годишно или 14 хиляди на година, които се изхвърлят на улицата. Какво - да започнем да ги събираме, да ги избиваме, да ги режем, да ги мелим или да ги пращаме на Марс? Така ние просто си стоим на своя си потъващ кораб и с кофи изгребваме водата, вместо да запушим дупката", казва Стела Райчева. В заключение природозащитничката отправя следното питане:

"От 2008, откакто стана незаконно да изоставиш кучето си на улицата, колко души бяха глобени от Българската агенция по безопасност на храните, която отговаря за това? Нито един. Нула! Е, как тогава да започнем да решаваме проблема, след като няма никакъв контрол върху кучетата, които се отглеждат от хора?"

Автор: А. Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел