На ничия земя в България

Погледната отвън сградата в Бусманци изглежда като съвсем нормален модерен затвор. Оградена е с висока стена в цвят охра. Вътре коридорите са празни. Посещаването на бежанци в килиите им не е разрешено. Срещаме иракчанина Ата Хумам в стаята, предназначена за свиждания. Той дошъл в България преди четири години и подал молба за убежище. Преди да получи отговор обаче продължил пътуването си към Швейцария. От там го връщат обратно в България.

"Никой не ти обръща внимание"

"Задържан съм тук от два месеца и нямам никаква информация, какво става. Не знам дали трябва да се връщам обратно в Ирак или не. Не знам дали се разглежда молбата ми за убежище или не. Ако бях направил нещо нередно, поне щеше да ми е ясно, защо съм в затвора. Но аз не съм направил нищо."

Управителят на дома в Бусманци Йотко Андреев клати глава. Ако някой напусне страната, докато тече разглеждане на молбата му за убежище, процедурата автоматично се спира, обяснява той. Хората в дома в Бусманци са със статут на нелегални.

На друго мнение са обаче са някои правозащитни организации и адвокати. До края на миналата година нямаше определено законово ограничение за срока на задържане. Някои бежанци прекараха в ареста до три години, един човек дори четири. Български адвокати запознаха Европейския съд по правата на човека със случая и спечелиха делото. Според законовите норми на европейското право арестът може да продължава до 18 месеца, не повече.

Хора, които никой не иска

В резултат на разпоредбата много от задържаните веднага бяха пуснати на свобода, разказва адвокатката Диана Даскалова. По нейните думи в Бусманци има хора, които не могат да бъдат експулсирани. Тя дава пример с едни мъж от бившия СССР, който живее от 20 години в България. Нито една от бившите съветски републики не го признава за неин гражданин. Де факто той не принадлежи към никоя държава, което прави неговото задържане в Бусманци напълно безсмислено.

Проблемът е, че в рамките на българското законодателство практически няма възможност за легализиране на престоя на такива хора в страната. Това кара адвокат Даскалова и нейни колеги да създадат петиция за уреждане на статута на нелегалните имигранти в България. От отстраняването на своебразния правен вакуум, в който попадат нелегално пребиваващите, би спечелил и Джавед Нури от Афганистан. Той е подал молба за убежище в България още преди години. В един момент обаче било решено, че той представлява опасност за националната сигурност. И въпреки че няма доказателства за това, той е затворен в Бусманци.

Няма закони, няма контрол...

"Тук в България няма закон. Две години не знаех какво ще стане с мен. Изгубих контрол. Исках да се самоубия и се запалих. Когато ме изписаха от болницата, пак ме затвориха."

Джавед Нури прекарва в Бусманци три години, докато съдът решава, че задържането му е в разрез със закона.

"Един ден те дойдоха и казаха, че съм свободен. Помислих, че сънувам. Но и сега не се чувствам свободен, защото все още съм в ситуация, в която не мога да работя, нямам право да следвам и не получавам социални помощи. Никой с нищо не ти помага."- споделя Джавед Нури.