На панаир като на панаир

Защо българските книгоиздатели участват във Франкфуртския панаир на книгата? За отговор, разбира се, може да послужи традиционната шега на това най-голямо книжно изложение в света: “Всички ходят във Франкфурт, защото всички ходят във Франкфурт.” Въпросът може да се чуе и полемично, в смисъл: има ли изобщо някаква полза от това? Възможно е обаче да се потърсят и някакви разумни аргументи за присъствието на български щанд във Франкфурт. От всичко това в крайна сметка ще се получи противоречива, но не и отчайваща картина.

Най-напред добрите новини. Година след година щандът с българските книги във Франкфурт с малки стъпки се доближава до световния стандарт. Постепенно изчезват евтиният битовизъм и провинциалните туристически напъни, за сметка на което се появяват приятно за окото оформление, смислени информационни материали и отзивчив персонал. Изложените книги, макар и не много на брой, дават обективна представа за българската книжна продукция през последната година, а полиграфическото оформление на някои от тях също е в съзвучие с тенденциите в бранша. Тази година за пръв път от много време насам малцината любопитни посетители имаха възможност и да усетят вкуса на българската литература благодарение на сборник с преводи на английски, финансиран от Министерството на културата.

Сред лошите новини една е хронична: българското книгоиздаване и в частност българският щанд на Франкфуртския панаир просто нямат ресурс да предизвикат особен интерес. Художествената литература е до голяма степен непозната по света, няма си и ракета-носител (каквато е, примерно, Орхан Памук за турската литература), качествените преводи на интересни български книги на големите световни езици все още се броят на пръсти. Българските книгоиздатели и домакините на щанда досега не успяват да хванат в платната си и рекламния вятър около такива известни (поне в немскоезичните страни) имена като Илия Троянов, Сибиле Левичаров или Димитър Динев, получили през последните години сериозни литературни награди. Вярно, техни книги в превод на български бяха изложени във Франкфурт, нямаше обаче техни четения, раздаване на автографи, дискусии, медиен шум. Да не говорим, че досега явно никому не е хрумнало да обвърже някого от тези автори с българско издателство, което да държи правата и маркетинга му в световен мащаб. С две думи: на българския книжен щанд във Франкфурт нямаше достатъчно събития и привлекателни автори, които да дръпнат публика, литературни агенти и чужди издатели. Ето, за това трябва да помислят Министерството на културата и спонсорите на българското участие в този панаир на книгата.

Добра стъпка в същата посока е идеята, която разгласи заместник-министърът на културата Надежда Захариева: България да кандидатства заедно с някоя от балканските си съседки, нечленуващи в ЕС, за страна на фокус в бъдещи издания на Франкфуртския панаир на книгата. Дано да стане.