На почивка в Китай? Никога повече!
10 ноември 2012Каква е класическата Ви представа за почивка? За Мартин Брандес, автор на книгата "Сега съм в Китай", тя включва: спокойствие, отдих, култура, природа, усамотение, тишина. Плюс няколко ресторанта с добра кухня и любезни сервитьорки. В Китай обаче Брандес не е намерил нищичко от това, макар че е направил няколко опита - всеки път с известна надежда и всеки път без никакъв успех.
В Китай туристът не е гост
Той преживял единствено "диви приключения" точно по местата, където туристът обикновено очаква да го посрещнат мило, услужливо, с любезна усмивка и по възможност с известен респект. "В Китай туристът не е гост, но затова пък му се налага да стане пехливан. От него явно се очаква да води безмилостни битки за автобусни билети и хотелски стаи, да влиза в ядни разправии с рецепционисти и хотелски персонал от всички категории, да изнася безброй битки в свободен стил с екскурзводи-мошеници и коварни таксиджии", пише Брандес.
Той установява, че хотелските стаи в китайските провинции явно по традиция се чистят едва след като гостът отпътува и добавя: "Всъщност и това не е много сигурно." Авторът пътешественик тутакси бърза да обясни тази странност с това, че гостът така или иначе сам си е виновен за мръсотията в стаята, а слеващият така или иначе пак ще я замърси. Точно по тази причина чистенето на хотелската стая се отлага, додето не е била използвана най-малко от трима или четирима гости!
А тоалетна хартия?
В Китай под тази дума разбират миниатюрни ролки - на стая и на ден само по едно, четем още в книгата на Брандес. Но пък защо да е повече? Китайците са си пестеливи хора. И бдителни: всеки път, когато иска да влезе отново в стаята си, гостът получава ключа за нея под строг контрол, като за тази цел всеки хотелски етаж се обслужва от специален персонал - главно застарели жени, които живеят и спят на съответния етаж и които по правило са имунизирани срещу всякакъв чар. Пък и за да си получи ключа, гостът първо трябва да събуди спящия цербер, научаваме от германския автор.
Всъщност още при пристигането си в хотела на рецепцията чужденецът получава урок как да се пригажда към условията, посочва Брандес. "Там му хвърлят първият подозрителен и неблагожелателен поглед, заливат го с неразбираеми приказки, от които може да заключи, че в тази страна той е враг. И че не му остава нищо друго, освен да се подчини на китайския ред. Ако обаче все пак държи на суверенитета си, нека забрави учтивостта, нека се развика и влезе в ролята на пехливан!", гласи съветът на изпатилия си турист.
АГ, ДПА, ДЦ, ФАЦ, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева
Martin Brandes (2012): Ich bin jetzt in China, Bruckmann Verlag