Наемите в Германия - има ли кой да спре това безумие?

Недоволството от все по-високите наеми на жилищата в Германия изкара през тази пролет десетки хиляди германци на протести в различни градове на страната. Според актуално проучване, поръчано от Лявата партия, през последните 5 години наемите са скочили с 11,4%. На този фон все по-отчетливо се чуват призиви за ограничаване на властта на наемодателите.

Къде са най-високите наеми?

Мюнхен води класацията на германските градове с най-скъпа жилищна площ - там квадратният метър излиза средно близо 18 евро. Следват Франкфурт на Майн с малко над 14 евро, и Щутгарт с малко под 14 евро за квадратен метър. В Берлин средният "студен" наем (сам за отдадената жилищна площ) възлиза на 6,72 евро за квадрат, а най-ниски са наемите Варщайн, провинция Северен Рейн-Вестфалия - средно 4,64 евро за квадратен метър, според т.нар. "огледало на наемите", показващо колко е средният наем за даден район или населено място. 

Много от някогашните социални жилища днес се стопанисват от големи концерни. Така например през 2006 г. Дрезден стана първата германска община, която продаде целия си жилищен фонд. Така с един замах тя погаси дълга си от 741 милиона евро.

Най-големият играч в сектора - Vonovia - управлява повече от 300 хиляди жилища. Чрез повишаване на наемите компанията се стреми да "реализира печалби, които носят доходи на акционерите. За компанията не е важно самото жилище, а печалбата, която то носи", казва Сузане Хег, професор в университета “Гьоте” във Франкфурт на Майн.

Друга от причините за ценовата спирала е увеличеното търсене, което е свързано и с недостига на жилища в центровете на големите градове. "Почти половината от младите хора междувременно записват висше образование, което ги насочва към градовете, а немалка част от тях остават да живеят в тях и след като завършат", казва проф. Хег. 

5 милиарда евро държавна субсидия

До края на сегашния законодателен период през 2021 година германското правителство си е поставило за цел в страната да бъдат построени нови 1,5 милиона жилища, една част от които трябва да бъдат социални жилища. Това е заложено в коалиционното споразумение между ХДС/ХСС и ГСДП. Тяхното изграждане обаче е отговорност на отделните федерални провинции, а правителството заделя по 1,5 млрд. eвро годишно за жилища за социално слаби. Общата държавна субсидия за строителство на нови жилища през целия законодателен период възлиза на пет милиарда евро.

Според критиците на тази практика, държавата подкрепя частни строителни проекти, за да може да осъществи своите намерения в областта на жилищната политика. Срещу предоставянето на специален документ хора с ниски доходи получават възможност да живеят в такива жилища при по-ниски наеми. Проблемът е, че таванът на наемите за този вид жилища не е вечен, и след известно време те отново излизат извън тази регулация. Така например през 2018 г. това се е случило със 49 хиляди жилища. 

Друг проблем е свързан с недостатъчното предлагане на евтина жилищна площ. Така например през миналата година в цялата страна са били построени едва около 27 хиляди обществено субсидирани социални жилища, а според Асоциацията на наемателите за покриване на нуждите трябва да се строят по 80 хиляди жилища годишно. Като цяло новото жилищно строителство върви с 25% под действителните нужди, което показва, че целите на федералното правителство изостават.

По-високи добавки от 2020

И сега държавата отпуска на хората с ниски доходи добавки за наемане на жилище. От догодина тази държавна помощ ще бъде индексирана на всеки две години в зависимост от развитието на наемите и доходите. Смята се, че около 660 хиляди германски домакинства ще се възползват от тези помощи. Разходите за тази субсидия се поделят поравно между провинциите и държавата.

Социалните съюзи и синдикатите смятат реформата за стъпка в правилната посока, но критикуват факта, че това не решава проблема с оскъдните жилища и галопиращите наеми. 

Други лостове

Гражданска инициатива от Берлин предлага провеждането на референдум за национализиране на стопанисваните имоти от големите частни компании. Чисто юридически обаче идеята е много спорна. Освен това въпросните фирми ще трябва да бъдат обезщетени с милиарди евро публични средства. Асоциацията на наемателите също е скептична.

Друга идея е политиката да наложи замразяване на наемите за срок от 5 години. Това обаче може да доведе до обратен ефект: Асоциацията на собствениците на имоти вече призова всички наемодатели да вдигнат наемите изпреварващо - още преди задействането на ограничението.  

Германската асоциация на наемателите от своя страна предлага да не се продава земята, върху която частните строителни фирми изграждат жилища. Ако инвеститорите не трябва да влагат средства за закупуването на парцели, те биха могли да строят по-евтино, от което могат да поевтинеят и наемите.

По темата вижте и нашата снимкова галерия: