"Най-големият срам": бесарабски българин в Одеса разказва

"В Одеса е затишие пред буря", казва Олександр Середа в началото на разговора ни. Сирените вият, но той не се страхува, защото се намира в покрайнините на града и предполага, че няма да има обстрел по квартала, в който живее. Споменава мимоходом, че преди няколко дни снаряд е ударил къща на по-малко от километър от дома му. Но по думите му в Одеса все още не е толкова страшно. "В града има оптимизъм сред хората, но това е по-скоро някакво нервозно състояние. Ние виждаме какво се случва в градовете около нас", казва Олександр и добавя, че целта на Путин е ясна - да откъсне Украйна от Черно море.

"Дори всички да избягат, аз ще остана да защитавам Украйна"

Проф. Олександр Середа е бесарабски българин. Изпратил е семейството си далеч от крайморския град, който руските войски постепенно обграждат. Съпругата и детето му вече са в Западна Украйна, където бомбардировките не са толкова интензивни. Те обаче са отказали да напуснат страната без него. Той е в родния си град заедно с болната си майка, която не е в състояние да пътува и затова не може да бъде евакуирана от Одеса. Казва обаче, че дори да успее да изведе майка си от страната, самият той без съмнение ще се върне обратно. "Това е моята родина. Моето отечество. Дори всички да избягат, ще остана да защитавам Украйна."

Олександр разказва, че някои от бесарабските българи са отказали да се евакуират и вече са се присъединили към украинската армия, за да отбраняват градовете си. За съжаление обаче това не важи за всички в общността. Някои са станали жертви на войната, която Русия води на още един фронт - информационната. "Най-големият срам е, че висок процент от българското население в Бесарабия подкрепя Русия", казва Олександр. "На 3 март получих съобщение от мой приятел българин. В него той ми казваше, че ние трябва да организираме опълчение и да се присъединим към руснаците в борбата срещу украинските фашисти." На своя приятел Олександр отговаря, че ако се стигне дотам, той ще стои от другата страна. "Попита ме дали ще стрелям по него, ако той е в редиците на руснаците. Отвърнах му, че ако дойде като сепаратист, като терорист в моята държава - да, ще го направя. Тези хора са терористи. А те нямат етнически белег, имат само шовинистическа идеология. Те нямат самосъзнание нито на украинци, нито на българи. За тях съществува само руската пропаганда."

Подвластни на руската пропаганда

Олександр има обяснение за проруските настроения сред своите сънародници. По думите му българите в Бесарабия живеят предимно в селски местности в близост до границата с Русия. А там от години украинската телевизия няма сигнал. Гледа се само руска. "Те са подложени на една руска парадигма - ние ви освободихме, вие сте тук само заради нас. Поколение след поколение те са учени, че руснаците са нещо свято и за тях не може да бъде казана лоша дума."

Друг важен фактор за проруските настроения в Бесарабия е руската православна църква, казва Олександр. "Това е възможно най-голямата пропаганда - от свещеник към вярващ." След всеки разговор между руски свещеници и вярващите по селата, информацията мълниеносно се разпространява из общността, разказва още Олександр. "Затова и българите тук много трудно могат да се откъснат от тази пропаганда - от руската телевизия и руската църква."

Според Олександр подкрепата за Русия е много по-слаба сред по-младите поколения. По наблюденията от ежедневните си срещи със студенти той казва, че надежда за бъдещето определено има. "Те знаят украински, говорят български и имат самосъзнание както на българи, така и на украинци."

За Украйна или лошо, или нищо

Олександр споделя, че добре помни кога антиукраинската пропаганда в руските медии става ежедневие - през 1999 година, когато Путин взима властта в Руската федерация. "Тогава за Украйна започна да се говори или лошо, или нищо", разказва професорът. Мярка за защита на руската култура - така Кремъл обяснява цялата тази пропаганда, която през годините се пропива в съзнанието на много хора в българската общност. "Само че населението на Русия, което подкрепя Путин в момента, няма никакво отношение към тази руска култура на Достоевски, на Толстой, на Чехов. Ако я познаваха, ако четяха тези книги, нямаше да се случи това, което се случва в момента. Нямаше да ги ръководи диктатор като Путин", казва Олександр.

Той намира и прилики между случващото се сега и отношението към етническото българско малцинство по времето на Съветския съюз. Когато в края на 70-те години на миналия век българите протестират, че искат да имат достъп до българско образование и култура, ги наричат "български нацисти" и ги изпращат в лагери в Сибир, казва Олександр. "Със същата идеология идват сега руснаците в Украйна."

"В България хората са сякаш в сън"

Олександр изразява и притесненията си, че много хора в България все още одобряват режима на Путин. Според него най-голяма заплаха има сега именно за България. "Украинците противостоят на Путин, защото знаят какво представлява Русия. А в България хората са сякаш в сън - една приказна Русия, която е добра и помага", казва Олександр и добавя: "Никой не е в безопасност. Идеята е да се завладеят всички православни държави. А най-лесни за завладяване са България и Сърбия, където много хора подкрепят Русия".

Въпреки всички трудности, пред които са изправени бесарабските българи в тази война, Олександр вече мисли за онова, което предстои след края на сраженията. Най-голямото му опасение е, че обществото в Одеса ще остане силно разделено. "Тези хора, които сега агитират за Руската федерация, трябва обаче добре да помислят как ще живеят в Украйна след края на всичко това. Защото Украйна ще бъде независима."

Вижте и това видео от архива ни: