Най-могъщата жена и най-могъщият мъж

Докато във вътрешната политика се държи изчакващо и предпазливо, на международната сцена Ангела Меркел е същинска домина. Тя наложи на Европа строга финансова дисциплина. Тя превърна френско-германския мотор на ЕС в нова композиция с берлински локомотив и парижки вагони. Тя достави на кюрдите оръжие в борбата им срещу "Ислямска държава" и така прекърши едно десетилетно германско табу. А сега мери сили с Путин. Меркел показва мускули.

Тя дърпа конците - и Путин го знае

Списание „Форбс” вече за четвърта поредна година обяви Ангела Меркел за най-влиятелната жена в света. При мъжете победителят от миналата година също защити титлата си: Владимир Путин. Още преди украинската криза отношенията между двамата бяха хладни. След като Москва анексира Крим обаче, тези отношения драматично се влошиха. Меркел вижда насреща си нещо, което просто не може да търпи: един политически мачо. В обратната посока обаче е различно: руснакът се респектира от германката.

В момента изходната позиция на дипломатическото премерване на силите е ясна: Русия наруши международното право и постави света пред свършени факти, казва Меркел и наказва Москва със санкции. В резултат от тях курсът на рублата пада. Успоредно с това пада и цената на петрола. Путин не се отказва от онова, което вече е придобил, Меркел обаче не желае да му го признае. На срещата на Г-20 в Брисбейн всички гледаха само тях, говореше се дори за среща Г-2.

Стратегията на Меркел към Русия е очевидна: заемам ясна позиция, а след това водя колкото е възможно повече разговори. От анексирането на Крим досега тя вече 35 пъти е кръстосала словесни шпаги с Путин. Независимо от това в Русия Меркел се радва на уважение. Силните жени са на почит в Москва. Това си е традиция още от съветско време, когато „Желязната лейди” Маргарет Тачър получаваше много повече уважение в сравнение с другите, мекушави според Москва, западни политици.

Меркел може да си позволи сегашната комбинация от остра критика и отвореност за диалог. Русия има нужда от канцлерката и от германците. В Москва мразят САЩ и презират ЕС, Германия обаче се радва на уважение. А Меркел е най-важният партньор на руснаците в Западния свят. Тъкмо тя дърпа конците в руската политика на ЕС - и поради това Москва не иска да има взимане-даване с никого другиго.

Планът на Меркел

И в спора около споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС пак германската канцлерка държи диригентската палка в Европа. Москва разполага с 12 месеца време, за да посочи по какъв начин това споразумение може да увреди руските интереси. Освен всичко друго Меркел възнамерява да даде импулс на евентуалното бъдещо сътрудничество между ЕС и Евразийския съюз. Но през цялото това време кракът ѝ ще си остане на педала на санкциите.

Да, Крим и окупираните територии в Източна Украйна няма да се върнат под управлението на Киев. Но лостът на санкциите поне предпазва Украйна от нови руски апетити. Или поне такава е сметката на Меркел. Защото междувременно погледите са насочени към Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Европейците може и да имат разминавания във възгледите за политиката към Русия, но по един въпрос цари консенсус: решителната прагматичка Ангела Меркел е авангардът на ЕС в конфликта с Путин. Тя самата очевидно е подготвена за един доста дълъг конфликт. Пък и има още поне две и половина години мандат като правителствен ръководител на Германия.