Наказание в условно наклонение

Последните седмици от тежката политическа и метеорологична зима в България са белязани не само от протести, свързани с цени и икономика. Камерите дадоха в близък план и лицата на побелелите завинаги родители, загубили децата си при катастрофа на пътя. Отвъд индивидуалните човешки трагедии обществото застана и пред по-широк морален и законов казус: какво следва да бъде наказанието за хора, отнели непредумишлено човешки живот при злополука. Особено след употребата на алкохол или дрога. Готвените законови промени са инициирани от вътрешния министър. По-смелите предложения (напр. за премахването на условното наказание) поставят още един въпрос: справедливост или популярност са търсени в крайна сметка. Голямата мъка и големият гняв крещят за възмездие, но равно ли е то на безпристрастното служене на истината?

Двете крайности

Драматично начало маркира общественото говорене по темата. Около кръглата маса с представители на всички заинтересовани страни се получи по-скоро говорилня, отколкото рационален дебат. В същия дух продължиха и последвалите интервюта, изявления, експертни оценки. Видяхме двете крайности - съпричастност с потърпевшите и пренебрежително отношение към темата. Съдебни споразумения, условни присъди и пробация - засега тези варианти са отправна точка в дебата.

Къде е България спрямо останалите европейски държави в тази област? Оказва се, че е в крак с времето. Добрите европейски практики сочат именно такова приложение на нормите при пътни инциденти. Защото този вид наказания се оказват и най-съответстващи на тежестта на непредумишленото престъпление, това първо, и второ - облекчават и без това доста претрупаната със съдебни производства правораздавателна система.

Други аргументи са пренаселените затвори в България, зациклянето на процедурите по гражданските искове за обезщетения, забавянето при изплащането на дължимите застрахователни суми. Последиците, и най-вече последните две, ще бъдат почувствани най-напред именно от близките на загиналите при катастрофи. Да, трудно е това да им бъде обяснено. Особено когато двама от основните говорители в този дебат (властимащите и служителите на Темида) имат рекордно ниски стойности на обществена подкрепа, при това от години насам. Причините за това са съвсем друга тема. Но в случая топката е в полето на политиците, които след като са казали "А", трябва да кажат и "Б". Например като приемат по-тежки санкции за шофиране след употреба на алкохол, или като обявят престъплението за умишлено.

Кой е истинският проблем?

Същинският проблем е всъщност, че няма култура на пътя. Че мината е заложена още в обучението на младите шофьори. Че дейността по превенцията на катастрофи практически клони към нула в България. Че няма мисъл и стратегия за това как да не се стига до фаталното. Че се шири обща безнаказаност по отношение на организираната престъпност и корупцията. И че хората се чувстват изоставени на произвола.

Именно затова, когато децата им загиват на пътя, хората търсят поне това възмездие. Тяхната болка далеч не е маловажна, но тя е част от веригата от правни и морални кризи в цялата държава. Както го потвърждават и множеството европейски доклади, критикуващи българското правораздаване.

Автор: Е. Лилов, Редактор: А. Андреев