1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Накъде върви Европа?

24 декември 2012

Никой не знае отговора на този въпрос. Представите за Европа на бъдещето са пределно разнопосочни. Напук на всички кризи Европа все още е привлекателна за мнозина.

https://p.dw.com/p/178Oo
Снимка: Fotolia/arsdigital

Дали Европа ще се разпадне или ще се увеличи? Дали ще укрепне или вече страда от финансова недостатъчност? Имаме ли нужда от повече Европа или е по-добре да е по-малко? Дали и в бъдеще ще се запазят богатият Север и бедният Юг – Европа на две скорости, или Европа “по желание”, в която всеки ще си избира това, което му харесва?

От началото на 2010 г. държавните и правителствените ръководители на 27-те страни-членки на ЕС направиха точно 21 опита на срещите си на върха да намерят отговорите на тези въпроси. Става дума най-вече за поддържането на жизнеспособността на Общността и на еврозоната с нейните 17 членки, но също така – и за развитието на Европа в дългосрочен план.

Ключовите отговори все още не са дадени. Хавиер Солана, бившият главен дипломат на Европейския съюз, формулира нещата така: “Фактът, че Европейският съюз не предоставя незабавно решенията на своите проблеми, не означава, че няма бъдеще”.

Границите на разделението

Дълговата криза и кризата с еврото освободиха напрежения и центробежни сили, които могат да запазят важността си и през следващите години, казват дипломати и експерти от европейските институти. “Новата вътрешноевропейска граница изглежда преминава между бюджетно дисциплинирания Север и затъналия в дългове Юг, а не между Запада и Изтока, както преди”, казва Ребека Хармс, председателката на фракцията на Зелените в Европейския парламент.

Границата на благосъстоятелността между тези, които са сравнително близо до поставените граници за дефицита и задълженията и се ползват с доверието на кредиторите, и другите, от които се изискват едновременно икономии и растеж, не е единствената нова граница. Към това се добавя другата – тази между 17-те страни от еврозоната и останалите десет, които са извън единното валутно пространство. Групата на десетте вече отказва да се задоволи с ролята си на зрител при взимането на решенията от страна на 17-те, при положение, че те почти винаги се отразяват на Европейския съюз като цяло. 17-те пък разбират необходимостта от по-тесни консултации, но не желаят за решенията им да се търси одобрението на всичките 27.

EU-Gipfel zur Zukunft der Union
Днешните кърмчии на Обединена ЕвропаСнимка: AFP/Getty Images

В кръга на 27-те има много различни схващания по отношение на бъдещето на Европейския съюз. “Евро-държавите могат да правят това, което смятат за нужно в името на намирането на решение за кризата. Но бъдещето на Общността като цяло не е в увеличаването на единството и централизацията, а в гъвкавостта и в променящата се геометрия”, казва британският външен министър Уилям Хейг. В страната му “отрезвяването” по отношение на ЕС било толкова голяма, колкото никога преди това.

Повече е по-малко

Други разсъждават другояче. “Повече Европа” иска председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, а германският външен министър Вестервеле говори за “политически съюз”. Най-важното е какво се има предвид с тези понятия. “Повече Европа” може да означава повече контрол над бюджетите на отделните държави, но и отдаване на национален суверенитет на Брюксел (т.е. по-малко национална държава), но така също и повече съвместни задължения.

No Flash Symbolbild Kroatien EU
С Хърватия в редиците си ЕС ще стане съюз от 28 държавиСнимка: Picture-alliance/dpa

Въпросът опира не само до силата на ЕС в бъдеще, нито e за неговата големина. В средата на годината Хърватия ще стане 28-та страна-членка на Общността, ако Загреб изпълни изискванията за това. А и след не особено добрия опит с присъединяването на България и Румъния през 2007, вече ще се гледа много по-внимателно кой още може да влезе в клуба. Което определено ще генерира нови проблеми: страни като Исландия, Турция и държавите от Западните Балкани са следващите кандидатки и вече проявяват признаци на нетърпение. Същевременно пък в Каталония и Шотландия все повече мощ добиват движенията за независимост, чрез които богатите региони искат да се отцепят от солидарността на националната държава.

АГ, ДПА, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми