Накъде си тръгнала, Великобритания?

Тереза Мей беше сигурна, че сметката ѝ ще излезе. Тя искаше мандат от избирателите, за да сформира силно правителство и да изведе страната си от ЕС дори без споразумение, ако се наложи. „Силна и стабилна” - това беше заклинанието по време на предизборната ѝ кампания. Излезе обаче друго: Мей предизвика собственото си крушение. Британските избиратели ѝ показаха среден пръст и тласнаха страната в дълбока политическа криза.

Унищожителен удар

Помните ли онези самоуверени консерватори, които до съвсем неотдавна мечтаеха на изборите да спечелят преднина от 150, ако не и 200 места в парламента и прогнозираха тоталното поражение на лейбъристката опозиция? За пореден път се видя, че допитванията са за боклука, а избирателите имат свои собствени възгледи. Те вече не желаят някой да ги вкарва в познатите коловози - и без да им мигне окото сменят лагерите.

Това навярно беше най-несръчната предизборна кампания, водена от британски политик през последните десетилетия. Тереза Мей третираше британците като някакви безотговорни деца, на които задължително трябва да се предпише собственото им бъдеще. Тя не пожела да влезе в открити дебати, избягваше личния диалог с избирателите и отговаряше на всички въпроси с едни и същи заучени фрази и реплики. „Мейбот” - такова прозвище ѝ излезе заради почти роботизираното повтаряне на едни и същи безсъдържателни лозунги.

През последните седмици британците наблюдаваха една министър-председателка, която сякаш вече не беше в традиционната си стабилна роля на лидер на нацията. Тереза Мей постепенно се затвори в малката си група доверени лица и вече нито слушаше някого, нито се доверяваше някому. Създаваше впечатление на безчувствен и надменен човек, който изобщо не се интересува от същинските проблеми на хората. А такива има колкото щеш: в образованието, в здравеопазването, във финансирането на грижите за възрастни и безпомощни хора. В един момент тя предложи възрастните хора, които имат нужда от грижи, да бъдат натоварени с много сериозна финансова тежест - тъкмо този „данък склероза”, както хапливо го нарекоха британците, ѝ нанесе тежък удар, независимо от факта, че Мей после се отказа от предложението си. Съвършено неразбираемо е как изобщо е възможно да излизаш с подобни абсурдни идеи в предизборната борба. Човек ще си рече дори, че Тереза Мей има склонност към самоунищожение.

Изненадата Корбин

За разлика от премиерката, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин проведе доста по-добра предизборна кампания, отколкото се очакваше. Изявите му в парламента често пъти изглеждаха дървени, но в разговорите с избиратели, в публичните дискусии и от трибуната той успя да си набави много емоционално гориво. Корбин правеше впечатление на политик от плът и кръв, който е убеден в своята програма и страстно я защитава. Така лидерът на лейбъристите, когото дори вътре в собствената му партия смятаха за безперспективен като премиер, внезапно се превърна в победител. Особено много му помогнаха гласовете на младите избиратели. Партията на Корбин проведе умна онлайн-кампания и повтори в Обединеното кралство ефекта „Бърни Сандърс”: точно както в САЩ, много млади хора гласуваха за левицата, защото разчитат на нейните социални обещания.

Тези избори показаха, че Великобритания е тежко разделена - на Север и Юг, на град и провинция, на млади и стари, на привърженици и противници на Брекзита. Избирателите взимат своето решение според собствените си политически настроения, няма ги вече старите партийни лоялности, регионалните традиции и социалните обвързаности.

Възможно най-голямата политическа катастрофа

Лошото обаче е в това, че британската избирателна система не е пригодна за подобна политическа ситуация. В други държави сега щеше да се сформира коалиционно правителство, във Великобритания обаче парламент без мнозинство е задънена улица. На първо време, като най-силна партия, консерваторите могат да сформират правителство на малцинството. Но какви ли решителни действия ще може да извършва такова правителство в стартиращите преговори за Брекзита? Впрочем, стартът на тези преговори навярно ще бъде отложен, докато в Лондон изобщо бъде сформирано правителство.

Консерваторите претърпяха възможно най-голямата политическа катастрофа, а Тереза Мей съвсем съзнателно причини това на себе си и на своята партия. Получи се точно обратното на „силна и стабилна” - възникна пълен хаос, бъдещето е несигурно. Това е второто катастрофално решение на британски премиер от последните години, след като предшественикът на Мей - Дейвид Камерън - проведе референдума за излизане от ЕС.

Накъде си се упътила, Великобритания? В момента европейците не могат да сторят нищо друго, освен да се хванат за главата…