"Нас ИД ни обича. Нас, чеченците."

Гекалов е едно от предградията на чеченската столица Грозни. Зидовете тук са високи. Въпреки това в Гекалов хората нямат тайни един от друг. Те се познават, помагат си взаимно. Така е от поколения наред. Само за едно нещо тук никой не говори със съседите си: за изчезналите си деца.

Никой не знае колко жители на предградието са изчезнали през последните години. Петимат Саламова е загубила дъщеря си Салина. Тя е напуснала Чечения преди четири години. Оттогава от нея няма никаква вест. Петимат Саламова дълго е мълчала зад високите зидове. Сега обаче е решена да проговори. Разказва ни за дъщеря си, която е последвала съпруга си Руслан Гашиев в Сирия. Той е заминал, за да воюва на страната на т.нар. "Ислямска държава" (ИД). Защо? "Не знам. Руслан беше добро момче", разказва Петимат Саламова. "Винаги помагаше в домакинството. Беше религиозен. Не знам какво е търсел в Сирия. Мисля, че е бил подмамен от вербовчиците. Те са виновни за всичко."

Стотици чеченци в редиците на ИД

Междувременно Руслан Гашиев е убит. Никой обаче не знае къде е съпругата му Салина, дъщерята на Петимат Саламова. "Той взе дъщеря ми и трите им деца. Знам, че Руслан никога няма да се върне, защото е бил убит през март миналата година. Но не знам къде е моето момиче", казва Петимат.

По официални данни, броят на чеченците, които воюват на страната на ИД, достига 800. Предполага се обаче, че в действителност те са много повече. Някои от тях са обявени за безследно изчезнали. А чеченските власти дори не са забелязали, че те са заминали за Сирия. Това разказва Саид Машаев, един от завърналите се в Чечения. И неговото заминаване навремето останало незабелязано от властите, казва той самият.

Защо толкова много млади чеченци заминават за Сирия и воюват на страната на ИД? Руската експертка по въпросите на тероризма от Московския институт за стратегически изследвания Елена Супонина изброява ред причини. "Високата безработица, социалното недоволство и несбъднатите надежди тласкат много младежи от региона в ръцете на джихадистите", казва тя.

Независимият военен експерт Павел Фелгенхауер дава пример с координираната акция на руските тайни служби в навечерието на Олимпиадата в Сочи през 2014 година. "Тогава силите за сигурност прогониха много екстремисти от страната, които бяха погълнати от ИД като прахосмукачка", казва Фелгенхауер и добавя: "Сега обаче, когато ИД загуби цялата си територия, тази прахосмукачка може да изхвърли терористите обратно".

Агентите на ИД явно не срещат големи трудности да вербуват бойци от Чечения и от граничещите кавказки републики. Въпреки засиленото наблюдение от страна на държавата и тайните служби. И въпреки демонстрираната вярност на ръководителя на Чеченската република Рамзан Кадиров към шефа на Кремъл Владимир Путин.

Това не са чеченци?

Чечения, която след кървавите войни срещу Русия през 1990-те години беше възстановена с много пари от Москва, се превърна в една от горещите точки на религиозния фанатизъм. Правителството на републиката обаче не иска и да чуе за това. Наскоро Рамзан Кадиров заяви в телевизионно интервю, че това не са никакви чеченци. Те просто били фалшифицирали паспортите си, подчерта той.

Саид Машаев, който преди време се е присъединил към ИД, но днес отново е в родната Чечения, твърди обаче друго. "Нас ИД ни обича, нас, чеченците. Защото ние сме преминали през много войни". Машаев казва, че не е знаел, че се присъединява към терористичните милиции. Навремето той просто искал да защитава достойнството на сунитите в Сирия в името на истинския ислям. "Ние, чеченците, сме сунити - както и повечето сирийци", казва той. На въпроса дали е носел оръжие в Сирия и дали е убивал хора той отговаря: "Не!".

Когато една сутрин видял как неговите "другари" обезглавили цяла група шиити, решил да избяга от Сирия. Успял обаче да избяга едва след няколко месеца. Тъй като бил ранен, можел да замине на лечение в Турция. Оттам се прибрал обратно в Чечения. Властите все пак разбрали къде е бил. Машаев се предал доброволно в полицията и прекарал осем месеца в затвора.

Днес той често среща Петимат Саламова. В един малък офис в Грозни. Тук се събират членовете на една група за самопомощ, които издирват своите синове, дъщери, братя, внуци. В групата за самопомощ вече са се записали над 800 души от различни националности - дагестанци, чеченци, руснаци. В този малък офис те разговарят открито за своите изгубени деца. 

А дали Петимат Саламова е ядосана на мъже като Саид Машаев, които доброволно бягат в Сирия заедно с чеченските си съпруги? Същото, което е направил и нейният междувременно убит зет. "Не", казва тя и добавя: "Всичко се случва по волята на Аллах". "Дано Аллах остави дъщеря ми жива", казва през сълзи Петимат Саламова.