"Научи немски и пак ела!"
11 август 2013Неслучайно ги наричат „съвременни роби”. Тези хора често са уж самонаети, така че работодателят не е длъжен да им плаща според задължителните тарифи. Те понякога нямат дори покрив над главата си и „купуват” фалшиви адреси, за да могат да работят легално. Когато се разболеят няма как да заплатят лечението, защото не са осигурени. А зад всеки ъгъл ги дебнат и злополуки, тъй като никой не се грижи за сигурността им.
След трагичната смърт на двама румънски работници в една корабостроителница темата внезапно вдигна много шум. Няколко дни по-късно беше затворен един импровизиран приют, където се подвизаваха 50 българи, колеги на загиналите румънци. За тяхната злощастна съдба се заинтересува дори кандидатът за канцлер на социалдемократите Пеер Щайнбрюк, който посети корабостроителницата-работодател. Дори Еврокомисията се разтревожи – както пише „Тагесшпигел”, основателно е подозрението, че тъкмо тези „поробени надничари” изнасят на гърба си част от икономическия подем на Германия.
Модерното робство
Вестник „Зюддойче Цайтунг” публикува интервю с човек, който всеки ден наблюдава тъжния живот на тези хора: „Те пристигат всяка седмица, навсякъде из Германия: източноевропейци, които търсят работа и по-добро бъдеще. Някои от тях бързо попадат в една червена сграда срещу гарата в Хамбург. Тук се труди социалният работник Андреа Стазиевич, който помага на закъсали пришълци от Полша, Румъния или България. 54-годишният мъж от Вроцлав навремето следвал в Германия. После минал откъде ли не, дори чистел тоалетни. Днес клетници от цяла Източна Европа всекидневно му разказват за злощастните си съдби.
На въпрос, изключение ли е Папенбург, където двама румънски работници от корабостроителниците изгоряха живи в приют, той казва: "Не, не е. Мен тази трагедия не ме изненада. В този сегмент на икономиката, където се плащат най-ниските надници, често пъти има злополуки. Освен това сума ти хора работят на черно и нямат медицински осигуровки. Бездомни надничари често мрат направо на улицата. Това си е модерно робство, което всекидневно е пред очите ми. Идват в Германия, за да работят – и претърпяват горчиво разочарование."
Според Андреа Стазиевич, най-добрите убежища за тези хора са приютите за бездомни, понеже там властите следят за сигурността. Често пъти обаче те биват настанявани по четирима в стая или си наемат двустайно жилище, в които живеят десетина души. "Ще ги откриете навсякъде: в гаражи, в изоставени фабрични халета, из парковете и под мостовете. Мнозина от тях нямат никакви пари и не могат да плащат наем. Е, някои работодатели им осигуряват подслон - ако чистите в някой хотел, може и да получите стаичка. Други пък използват фалшива адресна регистрация, само за да могат да работят в Германия", казва социалният работник. Не са редки и случаите на фиктивни адреси, купувани от работниците на черния пазар. Цената им достига до 500 евро, които се обикновено се изплащат на вноски от по 50 евро.
Новите робовладелци
По-нататък Стазиевич разказва за пример с един текстилен предприемач, при когото българи работели за четири евро на час. Официално те се водели самонаети. Четирима от тях той бил настанил в жилище от 50 квадрата и им взимал по 250 евро наем, тоест – 1 000 евро за цялото жилище. "Това си беше изнудване – те работеха за него и бяха изцяло зависими. À са се оплакали – à са изхвърчали от работа и от жилището", допълва социалният работник.
Трудно е да се пресметне колко са бездомните работници днес в Германия. "Смятам, че само в Хамбург през зимата се подвизават около 600 бездомни източноевропейци, а през лятото броят им достига до 1 000. В Мюнхен също са около хиляда, в Берлин – няколко хиляди. Аз винаги ги съветвам следното: Връщай се у дома и се захващай да усвоиш някаква професия и да научиш немски. И тогава пак ела!”
АГ, ДПА, ТШ, ЗЦ, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов