Не акъл, пари ми дай!

Първи въстанаха филмовите дейци - срещу намаляването наполовина на субсидията за филмопроизводство и срещу новия закон за филмовата индустрия. Последваха ги театралите и оперните дейци, учените от БАН, преподавателите и студентите от висшите училища по изкуствата. Да се готвят представителите на останалите културни общности - галеристи, артисти, сценаристи, режисьори, археолози, библиотекари, читалищни и музейни работници... Всички те имат основание да не харесват отношението на държавата към културата, изразяващо се в мизерните 0.5 процента от БВП. Да, толкова пари предвижда за култура проектобюджетът за следващата година.

Пари нема - действай!

Прави ли са българските творци да искат повече? Не, ако например приемем, че е нормално да се прави сценично изкуство в неотоплявани помещения и с овехтели декори; добри филми с бюджет, който в чужди студия се харчи само за заснемането на една единствена сцена; да се стимулират чуждестранни продукции, които на практика само снимат в България; или пък да се фаворизира един оспорван проект за "български Лувър", който би изял парите на няколко други културни дейности.

И тук не става въпрос за това да се подхвърлят някакви пари на някакви творчески общности, а за НАЦИОНАЛНА култура, за национални приоритети, хоризонти и стратегии. Говорим за червената нишка, свързваща нуждите, приоритетите и субсидиите. Вярно, проектобюджетът предвижда повече пари от миналата година, но все пак по-малко от 2008-ма. При внимателен прочит се виждат и предвидени няколко допълнителни пера в размер на 42 млн. за читалища, библиотеки и културното наследство. Паралелно с това съществуват и възможности за финансиране на културни проекти с европари.

За да се излезе от порочната практика "Пари нема - действай", трябва веднъж завинаги да се намери балансът между ролята на държавата в разпределянето на средствата за култура и търсенето на гъвкави алтернативни пазарни механизми. Свърши времето на дундурканата казионна култура, която не може да се похвали с някакви особени постижения.

Осиромашалата българска култура

Отпушване ще настъпи, когато все по-малко се чака на държавната софра и все повече се мисли пазарно, напр. за разумен маркетинг, рекламодатели, повече копродуциране, по-добри сценарии, повече динамика и филми, които да се правят за публиката, а не само за фестивалите.

Защото управниците рядко ще бъдат толкова добри и прозорливи, колкото й се иска на осиромашалата българска култура. Самите управници пък да спрат да се оправдават с липсата на пари и да проумеят, че не винаги магистралите са по-важни от културата. Една магистрала води от точка А до точка Б. Докато магистралата на културата води от миналото напред в бъдещето.