Не винаги е лесно да си премиер

В както винаги изпълнено с афоризми интервю, миналата седмица министър-председателят сподели, че "да си премиер е десет пъти по-лесно, отколкото да си кмет", "защото имаш телефон с копчета" да си викаш министрите и "никой не ти пречи". Опасявам се, че, ако го мисли сериозно, премиерът скоро ще се убеди, че не е бил съвсем прав. Защото го чакат трудни въпроси с трудни решения, за да попречат на които, мнозина ще дадат мило и драго.

По такъв въпрос през седмицата той вдигна телефона, но не за да натисне копчето на някой от министрите си. А за да поиска от руския си колега "отсрочка във времето" на решението за съвместните енергийни проекти. Отсрочката бе получена, което обаче едва ли ще направи решението по-лесно. Може би даже с течение на времето то ще става още по-трудно.

Голямото "опукване"

Да се спре, например, проектът АЕЦ "Белене", или най-малкото да се преформулира така, че да не се струпват всички известни и неизвестни рискове върху данъкоплатците и да не се заробват поколения българи, ще е трудно не толкова заради неясните неустойки по вече подписаните договори. Още по-малко заради вече похарчените по проекта милиони. Като банковия заем, "опукан" по думите на премиера "неясно точно за какво", който сега ще трябва да се връща предсрочно и на куп. Ще е трудно най-вече, защото да се спре проектът, означава да се предотврати "опукването" на 50 пъти повече пари. А тази перспектива ще предизвиква все по-мощната съпротива на организиралите и нагласилите се да участват в "опукването".

По принцип енергетиката е сред секторите, към които винаги и навсякъде са били насочени най-големи апетити. Не само защото за него се отделят най-много публични средства. А защото поради сложната му технологична и икономическа специфика в него е най-трудно да се проследи изразходването на тези средства. И съответно – е най-лесно да се отклонят част от тях. Тук са най-неразбираемите сметки, най-трудно установимите далавери и, естествено, най-големите интереси, най-големите комисионни, най-силните лобита. От друга страна, по въпросите на енергетиката е най-лесно да се манипулира общественото мнение, като се формират масови страхове и заблуди. Което в България отдавна е направено.

Контраофанзива

Ровенето в детайлите на вече сключените на тъмно договори за Белене и за другите руски енергийни проекти и най-вече публично изказаните от новите министри съмнения в икономическата целесъобразност на скъпи начинания с неясна цена и още по-неясна перспектива очевидно изнервиха техните защитници. И те, както можеше да се очаква, предприеха контраофанзива. Започна се с обвиненията на бившия премиер, че правителството "работи за чужди интереси", понеже за Станишев очевидно интересите на Русия не са "чужди". После към хора на бившите министри, както си му е ред, се присъедини и гласът на "прогресивната" общественост, която учреди Граждански инициативен комитет в подкрепа на изграждането на АЕЦ "Белене".

Със сигурност тепърва ще се наслушаме за националното предателство и ще се нагледаме на битката между мрачния призрак на режима на тока и светлото видение на България като балкански, европейски и даже планетарен енергиен център. Този театър обаче е само видимата страна на нещата. В съпротивата отдавна са включени скритите оръжия на енергийните лобита, наричани от някои мафия. Колкото повече се отлага решението, толкова по-безогледни ще стават те. Да се удържи техният натиск няма да е лесно. Но ще е най-сигурният белег за истинска промяна.