Не всички българи бягат от отчаяние

На пръв поглед постъпката на Мехмед К. изглежда повече от хуманна - настанявал новодошли работници-надничари от България в притежавано от него жилище. Разбира се - срещу заплащане. Стига да не беше следната подробност: собственикът на къщата в баварското селце Кирхтрудеринг - взимал до 200 евро месечно за спане на матрак на земята, а от други наематели - по 350 евро месечен наем.

Всеки квадратен метър в дома на 42-годишния обственик му носел пари - помещение от 15 квадрата било отдадено под наем за 850 евро месечно, се казва на сайта на München-TV. Репортер на телевизията установил на място, че официално в къщата са регистрирани 30 души, но на моменти броят на обитателите ѝ стигал и до 70. Сред тях имало цели семейства с малки деца, наблъскани като добитък в малки стаички. Някои от прозорците не можели да се затварят, затова били привързвани с въженца.

Печалби за сметка на мизерстващите

Единствената перална машина в мазето отдавна била извън строя, както и тоалетните в сградата, затова и вонята на урина била непоносима. Цели помещения били превърнати в сметища, а между купчините боклуци спели хора на голи матраци. По-нататък в репортажа се казва, че обитатели на къщата неведнъж настоявали пред собственика Мехмет К. да поправи щетите и редовно плащали наем. Той прибирал парите с уверението, че ще докара майстори, но нищо не се случвало. Предполага се, че месечно собственикът печелел по около 10 хиляди евро от въпросния имот.

Един от обитателите разказал на вестник "Обербайеришес фолксблат" как в стаичка от 6 квадрата живее цялото му семейство - двама възрастни и две деца. За тази "дупка" без отопление и с балкон, чиято врата не се затваряла, българинът плащал по 350 евро на месец. Тоалетната също била развалена, а топла вода изобщо нямало. Таванският етаж приличал на склад с матраци, върху които спели двайсетина наематели, всеки от които плащал между 100 и 200 евро месечен наем.

Съседи пък се оплакали на полицаите, че напоследък все по-често живеещите в "проблемната къща" в Кирхтрудеринг ходели по нужда направо на двора. Междувременно в полицията е заведена преписка срещу собственика на сградата - евентуалното обвинение срещу него ще е за изнудване на наематели.

Изследване: българите имат желание да се интегрират

Темата за тъй наречените "мигранти по бедност" от България продължава да вълнува немскоезичната преса, включително и поради изразените от германската държава намерения да ограничи свободното придвижване на работната ръка. Мярката ще засегне пришълците от България и Румъния, подозирани в злоупотреба със социалните помощи. Но тъкмо сред групата на българските преселници има и много положителни примери за успешна интеграция в обществото, показва актуално изследване на хамбургския Институт за световна икономика HWWI, резултатите от което още не са публикувани официално.

По данни на германските медии, цитиращи изследването, около 10 на сто от българите в Германия кандидатстват и получават германско гражданство. За сравнение - процентът на хората от другите националности, желаещи подобно гражданство, е едва 2,4 на сто. За целта на представителното проучване са били интервюирани 400 от общо около 7-те хиляди българи в Хамбург, посочва NDR. Изследването показва още, че българите полагат значителни усилия, за да се интегрират в германското общество. Показателно е това, че в името на тази цел те са готови да изпълнят високите изисквания на германската държава пред кандидатите за гражданство: определено ниво на владеене на езика, наличие на финансови средства и др.

Цитирана е Весела Ковачева от екипа, извършил изследването, което опровергава и други предразсъдъци: например този, че повечето пристигащи българи бягат от родината си от отчаяние. В действителност става дума за хора, които са имали работа и доходи в България, както и добра професионална квалификация. Едва 6,5 % от новопристигащите българи са роми, установява изследването.