Не е конспирация - хаос е

С Андрей Райчев разговаря Александър Андреев:

А. Андреев: В моменти на криза, какъвто е днешният (войните в Близкия Изток и в Украйна, бежанците, напрежението между САЩ и Русия), особено популярни стават конспиративните теории. Всеки, който следи дискусиите в интернет (и то не само в България), веднага ще забележи, че всички тези комплексни или пък несвързани помежду си събития винаги се разказват през някаква конспирация. Как ще го обясните като социолог?

А. Райчев: Нека първо да се запитаме: защо по-рано, по време на Студената война, нямаше конспиративни теории? На още по-ранен етап, впрочем, има такива теории, например - че комунистите са плод на еврейски заговор. Но по време на Студената война противопоставянето е съвършено ясно. Войната във Виетнам - Южен срещу Северен, едните са от американците, другите са от руснаците. Същото е в Корея, същото е между палестинци и израелци, Куба и т.н. Когато двуполюсният модел се разпадна и дойде еднополюсен модел, тоест - САЩ в продължение на двайсетина години бяха едноличен, несподелящ властта си лидер - също нямаше нужда от никакви конспиративни теории. Защото беше съвсем ясно, че когато Америка напада Ирак, зад това не се крие никакъв заговор, а единствено волята на САЩ да свалят Саддам Хюсеин. Да, имаше някои конспиративни обяснения: че те го правят заради петрола, заради оръжията, заради парите. Но тези обяснения бяха само в областта на мотивацията. Днес обаче светът вече е многополюсен, Америка не може да командва произволно (не съм сигурен обаче, че самите САЩ осъзнават този факт) и възниква изключително необозрима ситуация. Ето, опитайте се да внесете някаква логика и някакъв ред в следната схема:

- Поради убеждението, че Иран иска да го унищожи, Израел е кръвно заинтересован да има силни кюрди

- Иран от своя страна също е заинтересован от кюрдите, доколкото иска да сломи „Ислямска държава”

- „Ислямска държава” иска да сломи Асад, който е съюзник на Иран, а по този начин тя абсурдно се оказва едва ли не съюзник на Израел

- САЩ подкрепят Израел, но преговарят с Иран, обаче са против Асад и „Ислямска държава”…

Получава се нещо като кръг. Светът не е разделен на две, нито пък важи само волята на един - всичко е оплетено. Оплетено дотам, че в един момент се стига до самата противоположност на изходните позиции. Именно това е идеалната жизнена среда за конспиративни теории. Когато имате такъв оплетен кръг, можете да докажете всичко възможно. Теориите на заговора открай време са глупави, но в момента са дори по-неубедителни от когато и да било. Защото представят случващото се като резултат от рационални решения, като партия шах, движена от някаква „тайна ръка” - евреите, масоните, комунистите, капиталистите, КГБ, ЦРУ, все едно кой. Просто те привиждат зад хаоса някакъв субект, който цели това, което се получава. Но истината е точно обратната. Ние непрекъснато виждаме резултати, които никой не е целял. И с които никой не знае какво да прави. Комплексна война. Война, в която част от противниците са и съюзници, а част от съюзниците са и противници.

А. Андреев: Привържениците на конспиративни теории често казват: „Аз изобщо не вярвам в такива теории, но очевиден факт е, че „Ислямска държава” е рожба на САЩ”. Или пък: „Не вярвам в такива теории, но вижте тези 70-80 процента млади мъже, които идват в Европа - кой ги праща?”.

А. Райчев: Тъкмо това е коварното - че тези твърдения отчасти са верни. „Ислямска държава” наистина е резултат от политиката на Запада, но това изобщо не значи, че е ЖЕЛАН резултат. Осама бин Ладен също беше резултат от сътрудничеството между САЩ и талибаните против съветската окупация на Афганистан. Но, разбира се, САЩ не са искали да произведат това чудовище. И още един пример: Октомврийската революция и Ленин несъмнено са резултат от германската политика за дестабилизация на Русия, но това изобщо не означава, че Германия е искала трийсетина години по-късно Червената армия да влезе в Берлин.

С това искам да кажа, че между резултат, от една страна, и замисъл или заговор, от друга, има голяма разлика. А в момента всичко е толкова оплетено главно поради това, че двата най-големи фактора - САЩ и Европа - имат раздвоена външна политика. И по-точно: на САЩ е раздвоена, а на Европа - неопределена, неизразена.

Не просто няма конспирация, а точно обратното: двата главни субекта изобщо не знаят какво правят. Да вземем примера със САЩ и невероятно заплетения близкоизточен въпрос, който има съдбовни последици за Европа (както виждаме в момента), а в бъдеще ще има навярно последици и за цялото човечество. Заплетена криза в един регион с четири потенциални лидера, които по сложен начин ту се сражават помежду си, ту се коалират: Турция, Иран, Саудитска Арабия и Египет. В този хаос виждаме следното: израелският премиер Нетаняху пристига в САЩ. Дори не се обажда на президента, държи реч в Конгреса, обира овации, заминава си, след което американският Сенат пише писмо на Иран: недейте да подписвате договор с това момче Обама, което временно и като самозванец провежда американската политика. Това е просто немислимо! Великата сила има две политики! И това не е дребна работа. В единия случай залогът е Израел и Кюрдистан, в другия случай точно обратното - Иран и Сирия.

В същото време ЕС не функционира като държава - и отново се получава това, което беше по време на украинската криза. Какво ще правим? Обаждаме се на двете големи държави. Тук ще чуете обяснението на конспиративните теоретици, че някой заговорничи срещу Европа. В действителност обаче никой не конспирира срещу Европа - тя самата не може да си реши проблемите. Затова и най-важният въпрос: ние, 500-те милиона, държава ли ще правим или просто общ пазар? Защото този мутант в момента няма бъдеще. Или ще направим държава със съответните атрибути: армия, полиция, данъци, президент, избори, общ парламент и т.н. Или пък да приемем английския вариант и да признаем, че усилията не са се увенчали с успех, но поне ще има мир и общ пазар.