Не, ислямът не е част от Германия

"Германското общество е дълбоко разделено", казва за ДВ Кристиан Йопке от Експертния съвет на германските фондации за интеграция и миграция (SVR). Според очаквания с интерес годишен доклад на съвета, мнозинството германци не смятат исляма за част от Германия. Така виждат нещата в групата на хората, които нямат миграционен произход. А тези с миграционни корени имат много по-положително отношение към исляма.

Това е един от резултатите на т.нар. Интеграционен барометър - проучване сред повече от 5 хиляди души, проведено през първата половина на 2015 година. Същевременно мнозинството германци няма нищо против часовете по ислям като свободно избираем предмет и срещу строителството на джамии в страната.

Противоречива картина

Председателката на Експертния съвет Кристине Лангенфелд заяви при представянето на годишния доклад, че възприятието на исляма в Германия не е еднозначно. В този смисъл тя говори за "противоречива картина". Но и в самата Експертна комисия съществуват разногласия по този въпрос. От една страна членовете на съвета са на мнение, че интеграционният климат в Германия "остава стабилен". От друга, обаче, те отчитат влошаване на нагласите спрямо бежанците и мигрантите през периода март-август 2015 година.

Кристиан Йопке, който преподава социология в Университета в Берн, не е изненадан от този резултат. "Напълно нормално е да настъпи поляризация в едно общество, което е приело над един милион преселници. По-изненадващо е друго: че не регистрираме още по-силно разделение в обществото", казва той.

В Експертния съвет смятат, че в по-голямата си част германците подхождат разумно към предизвикателствата, свързани с бежанския наплив.

Напред към мигрантско общество?

Какво е важно за една успешна интеграция в обществото? По този въпрос годишният доклад на SVR прави изненадващи изводи. Едно отчетливо мнозинство смята, че в случая най-важно е постоянното работно място. Религиозната принадлежност и месторождението в Германия отстъпват назад в тази класация.

Кристине Лангенфелд смята, че това е окуражителен сигнал, който дава нови шансове за интеграцията. Експертният съвет вижда две противоположни основни течения в Германия. Първо: германското общество става все по-секулярно (по-малко религиозно). Ако през 1970-те години 95 процента от германците са членували в църква (в повечето случаи християнска), сега този процент е спаднал до 65 на сто. И второ: в Германия расте религиозното многообразие - благодарение на миграцията. Тук най-вече се има предвид ислямът.

Ислямът и Конституцията

От заложената в Конституцията религиозна свобода печелят всички религии, включително ислямът, казва Лангенфелд. Тя визира актуалния политически дебат, в който партията "Алтернатива за Германия" окачествява исляма като противоконституционен. "Обществото показа, че приема чуждата религия. Сега на ход са мюсюлманите", казва Лангенфелд. Тя има предвид равноправното институционално третиране на исляма, например чрез въвеждането на ислямско вероучение в държавните училища или създаването на факултети по ислямска теология към университетите.

"Държавата и политиката направиха своите предложения, но от страна на мюсюлманите липсват институционалните предпоставки за това", уточни Лангенфелд. Тя дава следния пример: при мюсюлманите липсва онази форма на принадлежност към определена църква, каквато имаме при християните или евреите. Освен това става дума и за "ограничаване на зависимостите от чуждестранни влияния". Това, в основни линии, са пречките за изграждането на ислямска религиозна общност и нейното публично-правно признаване.

Независимо от трудностите и различията, в Експертния съвет са оптимисти. "Още преди 15 години германските политици твърдяха, че Германия не е миграционна страна. Днес никой трезвомислещ човек, освен членовете на Пегида, не казва подобно нещо", посочва Кристиан Йопке. Според членовете на съвета, шансовете за хуманен прием на бежанците и мигрантите са добри и има изгледи това хуманно отношение към тях да стане част от германското общество.