"Не можем да дишаме!"
14 декември 2015Дойче Веле: Почти всеки ден загиват хора при боевете между турската армия и забранената кюрдска организация ПКК. Около Мардин наскоро имаше тежки сражения. Каква е сега ситуацията във Вашия град?
Фебруние Акьол: Опитваме се да решаваме проблемите, доколкото можем, но става все по-трудно - именно защото в Мардин живеят различни народностни групи: кюрди, араби, асирийци, язиди. След провала на мирния процес с ПКК, в региона постоянно избухват стълкновения. В Нусайбин, например, населението беше принудено да изкара почти две седмици без храна, вода и ток. Правителството отцепи целия град заради операция срещу ПКК и въведе извънредно положение. В сблъсъците загинаха невинни цивилни граждани. А това е абсолютно неприемливо.
ДВ: Какво, според Вас, трябва да се направи, за да се сложи край на насилието?
Акьол: Никой не може да победи в този конфликт - това всеки го знае. И затова правителството и шефът на ПКК Йоджалан трябва да се върнат на масата за преговори. Държавата очаква от Йоджалан да призове поддръжниците си да сложат оръжие. Но това няма да стане, а и кюрдският народ не е готов да се съгласи с това условие. Ситуацията е извънредно сложна. А накрая губещи ще са пак обикновените хора. Независимо дали са кюрди, турци, асирийци или араби.
ДВ: Освен всичко изброено дотук, войната в Сирия и "Ислямска държава" са, така да се каже, пред вратата Ви. Страхуват ли се хората?
Акьол: Ние сме привикнали да живеем с опасността. Конфликтът в нашата собствена страна постоянно взима жертви. И затова на хората не им трябва "Ислямска държава", за да разберат какво е да живееш в страх. Много от хората тук се страхуват дори повече от собствената ни полиция. Ще ви дам само един пример. В градовете Силван и Цизре силите за сигурност написаха по стените: "Вие ще усетите силата и могъществото на Турция!". За мнозинството кюрди, които живеят в тези два града, това си е чиста проба провокация. Полицията трябва да ни защитава, но тя не го прави. А що се отнася до "Ислямска държава" - убедена съм, че правителството поддържа ислямистите. В град Кобане видях със собствените си очи колко лесно бойците от ИД преминаваха границата между Сирия и Турция.
ДВ: Вие сте една от 15-те хиляди асирийски християни в Турция, която, както знаем, е мюсюлманска страна. Как функционира, според Вас, съжителството между отделните общности?
Акьол: Живеем под непрестанен натиск. Не можем да дишаме! Никой от нас не може да упражнява свободно религията си. Правителството ни търпи, докато сме му от полза. Нашите църкви и манастири в Мардин са като магнит за туристите. Тоест, подпомагаме икономиката. В същото време обаче мюсюлмани хвърлят камъни по къщите ни, за да ни провокират. Затова и много асирийски християни заминаха в изгнание. В региона сме останали само около 3 000 души. Иска ми се нашата общност отново да се разрасне, защото ние сме част от Турция.
ДВ: В турската политика доминират мъжете, а Вие сте жена и сте само на 27 години. Как се чувствате в тази система?
Акьол: Всъщност не мога да се оплача. Партията, на която симпатизирам - прокюрдската HDР - отдавна се застъпва за равнопоставеност между половете. Преди изборите те казаха, че искат за кмет представител на асирийското малцинство, който по възможност да е жена. И така ме избраха за кметица заедно с Ахмет Тюрк, който е кюрд. Двамата си поделяме кметския пост. Сега целта ми е да наложа принципа на равнопоставеност във всички сфери. Ако трябва да назнача 100 души в градската управа, ще се погрижа 50 от тях да са жени. Проблемът обаче е в това, че няма достатъчно квалифицирани жени. Затова инвестираме засилено в образователни проекти.
Фебруние Акьол беше избрана за кметица на град Мардин на изборите за местна власт през 2014 година. Тя е на 27 години и е асирийска християнка. Следвала е арамейска филология. Арамейското ѝ име е Фаброния Бено, но тя няма право да го ползва, тъй като съгласно турските закони всеки жител на Турция трябва да носи турско име.