Не пипайте Шенген, той е наш!

Това, което прави в момента италианското правителство по повод бежанската вълна към остров Лампедуза, не може да бъде наречено сериозна политика, а просто театър. Един поглед върху статистиката е достатъчен, за да се види, че според мащабите на ЕС сравнително голямата Италия, която е приела 25 000 бежанци, изобщо не е претоварена, или както се изразява Берлускони "наводнена".

Само през миналата година Германия прие 48 500 бежанци, Франция - дори повече, без нито една от двете страни и за миг да помисли да търси солидарност от останалите страни-членки на ЕС. Също и по-малки европейски държави като Белгия или Швеция приеха десетки хиляди мигранти без изобщо да се оплакват.

Германия не се вайкаше едно време

Последната действително голяма бежанска вълна в Европа беше в края на 90-те години, когато босненците бягаха от войната в родината си. 345 000 души дойдоха тогава само в Германия. Италия е отдалечена на светлинни години от подобни ситуации. Въпреки това правителството в Рим до такава степен натиска спирачката, че застрашава сърцевината на Шенгенската система, един от стълбовете на европейското единение.

Решението да издаде разрешителни за временен престой, които позволяват на мигрантите да пътуват в други държави, може да повлече след себе си сериозни последствия. Без никаква нужда италианците възбуждат дебат за възстановяване на граничните контроли по вътрешните граници, чиито изход е неясен.

Защото не само Франция се чувствува пренебрегната и поставена под натиск. Ако веднъж бъде изгубено доверието в правилата на Шенгенската система, може да станем свидетели на още по-големи неприятности. Затова всички участници трябва да подходят извънредно предпазливо към предвиденото преразглеждане на Шенгенското споразумение.

Шенгенското пространство днес е един от най-важните стълбове на европейската интеграция. При социологически допитвания гражданите окачествяват свободата на придвижване като най-големия напредък на Европа. Загубата на тази свобода би довела до отдръпване на избирателите, както това стана и по време на кризата в Еврозоната. А какви последствия може да има подобна загуба си пролича ясно от резултатите от парламентарните избори във Финландия.

Нужни са непопулярни мерки

Европейците са длъжни да преосмислят основно общата си миграционна политика. Италианското решение на проблема предвиждаше срещу високо заплащане на диктатори като Кадафи, да се стигне до известна сигурност по морските граници. След промените в Северна Африка подобни ходове вече няма да минават. Решението на проблема би могло да се търси в засилване на ролята на Фронтекс и последователно репатриране на бежанците по родните им места.

Подобна политика може би звучи доста рестриктивно, но Европа не може да приеме всички бедни по света на своя територия. А това, че италианците отвориха врата към Европа за бежанците, е възможно най-неправилният сигнал към всички онези, които вече са си стегнали куфарите. Бежанците на остров Лампедуза са в мнозинството си млади тунизийци, повечето с добро образование. Та нали именно такива хора са необходими за възстановяването на родината си. И то не само в Тунис.