Не само българската министерска дъщеря е прегрешила

На случая обръща внимание онлайн-порталът euobserver.com:

Бившият заместник-министър на земеделието и храните Димитър Пейчев отговаря до юли миналата година за работата с фондовете на ЕС по Общата селскостопанска политика /ОСП/. Дъщеря му Галина Пейчева-Митева притежава редица търговски дружества, в някои от които участват и родителите й. Миналата година тя получава от фондовете на програмата за Обща селскостопанска политика средства в размер на 700 000 евро. Това е най-високата сума, отпусната на частно лице по програмата, пише онлайн-порталът euobserver.com.

Куриози без край...

Фактът излезе на бял свят, след като през последните два дни датската неправителствена организация Farmsubsidy.org, група от журналисти и компютърни специалисти разгледаха правителствените сайтове на 27-те страни-членки на ЕС. Според европейското законодателство от 2008 година насам правителствата са задължени да публикуват данни за облагодетелстваните от евросубсидиите в селскостопанския сектор личности. Все пак става дума за фонд от 55 милиарда евро.

Други съмнителни бенефициенти на европейския селскостопанския фонд са шведски акордеонен клуб, получил около 60 000 евро, датски билярден клуб, получил над 30 000 евро или пък датски аматьорски футболен клуб, сдобил се с над 350 000 евро.

Фактът, че и такива сдружения получават пари от европейския селскостопански фонд, се дължи на това, че по ОСП се отпускат средства и за развитие, разяснява датски журналист от неправителствената организация Farmsubsidy.org и допълва: "Преди да започнем да водим сериозен дебат за бъдещето на кохезионната политика, трябва да се запитаме дали селскостопански фонд трябва да отпуска средства на музикални клубове, например."

Субсидии е получавал и един 14-годишен швед...

Но с това куриозите не приключват. Помощи са били отпускани и на хора, които умират малко след като са се квалифицирали по програмата. Регистрирани са и субсидии на името на 14-годишен швед.

ЕС освен това е отпускал многократно помощи под 1 евро, съобщават от датската неправителствена организация и се питат дали административните разходи за обработката на случая не надхвърлят многократно отпуснатата сума. От друга страна броят на плащанията от фонда, надхвърлящи 1 милион евро през 2009 година се е увеличил значително в сравнение с 2008 - от 1 040 на 1 212 бенифициенти. Повечето "фондови милионери" са от Германия и Франция.

Неправителствената организация отбелязва, че страни като Австрия, Кипър, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия и Словакия публикуват данните за получените субсидии кодирано, така че е бил нужен допълнителен софтуер за декодирането им.