Не си мислете, че са само британците
30 юни 2016"Британците са антиевропейци!", "Разрушители на европейската идея", "Те никога не са били за ЕС". През последните дни често дочуваме подобни изказвания. Много е лесно да хвърляме вината за кризата в ЕС единствено върху британците заради техния Брексит, нали? 27 страни срещу Обединеното кралство! Само че бегъл поглед към близкото минало показва, че и други членки на Общността са били препъни-камъни за европейската идея. Ето и няколко примера.
1. Франция
Франция и Германия образуват ядрото на ЕС. И въпреки това французите също носят вина за това, че планираната през 2005 Европейска конституция не влезе в сила: навремето в рамките на всенардно допитване 54,7% от френските избиратели гласуваха против нея. Подобно на Дейвид Камерън, тогавашният френски президент Жак Ширак свика референдума от вътрешнополитически съображения, въпреки че френската конституция не го изискваше. Ширак искаше да легитимира навремето своята проевропейска политика чрез един успешен референдум. Той изхождаше от презумпцията за ясен вот в полза на конституцията, както показваха първоначално и социологическите проучвания. Такава беше сметката и на Дейвъд Камерън, когато обяви намеренията си за референдум за излизане от ЕС. Резултатът вече е ясен.
2. Германия
Германия е отличникът на ЕС? Да, ама не! Въпреки че германските политици Хелмут Шмид и Хелмут Кол минават за създателите на еврото, именно Германия беше страната, която постоянно нарушаваше измислените от нея критерии за общата европейска валута. През първите години на новото хилядолетие Германия многократно не спазваше горната граница за бюджетен дефицит от 3 процента. Но както често става в ЕС, това което не пасва, бива напасвано според нуждата. През 2005 година стабилизационният пакт беше реформиран и между другото вече отчита и конюнктурните влияния. Все пак Германия не е единствената страна, прегрешила в това отношение. В хода на икономическата криза от 2009 година насам и други държави не се съобразяваха с трипроцентната горна граница за бюджетен дефицит. Трябва да отбележим обаче, че дотогава Великобритания стриктно спазваше стабилизационния пакт. Жалко всъщност, че Обединеното кралство не стана член на еврозоната.
3. Холандия
Напоследък и в още една от страните-основателки на ЕС се забелязва по-слаб европейски дух. През 2005 години холандците също отхвърлиха Европейската конституция. А на референдум през тази година те отхвърлиха и споразумението за асоцииране на ЕС с Украйна. Инициаторите на референдума, начело с десния популист Геерт Вилдерс, искаха да изразят принципния скептицизъм по отношение на ЕС. Те събраха 400 000 подписа и по този начин успяха да наложат референдума.
4. Швеция
Скандинавците се присъединиха към ЕС през 1995 година и са сред по-младите членове на съюза. От самото начало обаче това не беше брак по любов. В контекста на шведската история това е разбираемо: страната държеше на своя неутралитет по време на Първата и Втората световна война и след това, от гледна точка на повечето шведи, се развиваше много добре. Техният скептицизъм относно ЕС се появява постоянно - най-силно през 2003 година, когато шведите гласуваха на референдум против въвеждането на еврото. Швеция се държи по същия начин и когато трябва да гласува по теми за европейския вътрешен пазар или валутната политика. Резултатите от анкета на обществено-правната телевизия SVP показват, че само 39 процента от шведите определят членството в ЕС като "добра идея". А това са 20 процента по-малко в сравнение с резултатите от есента на 2015 година. Вероятно за тези нагласи допринася както предстоящото излизане на Великобритания от ЕС, така и нарастващият бежански поток към страната. Никоя друга страна от Общността не е приела толкова много бежанци, погледнато процентуално спрямо броя на населението. Някои страни-членки от Източна Европа дори се капсулират и отказват да приемат бежанци. А това кара много шведи да се съмняват в европейската солидарност.
5. Дания
Всички обвиняват британците, че винаги са получавали специални привилегии в ЕС. При това малката Дания е тази, която се ползва с толкова облаги, колкото никоя друга страна-член на съюза. Всичко започва с това, че не цяла Дания принадлежи към ЕС. Автономните датски области Гренландия и Фарьорските острови не са част от ЕС. Освен това, също като Швеция, Дания запази датската крона като национална валутата. Датчаните гледат критично на ЕС. Това си пролича още в началото на обединителния процес: преди да бъде приет договорът от Маастрихт в Дания трябваше да се проведат два референдума и куп реформи. И до днес обаче Дания отхвърля до голяма степен наднационалната политика в сферата на правосъдието. По законодателните въпроси тя се държи като Норвегия и Швейцария и преговаря само двустранно с Брюксел. Копенхаген се дистанцира изцяло и от общоевропейските военни операции. Малта и Дания са единствените страни-членки, които не участват в европейски военни подразделения от юридически съображения.