Необичайният американски отпуск

Свръхзаетите американски правителствени служители изведнъж се сдобиха с много свободно време. Но въпреки това никак не изглеждат щастливи. "Опитвам се да гледам на нещата позитивно, сега имам възможност да наблягам повече на спорта", казва Джефри Дътън, който е сред 800-те хиляди американски правителствени служители, излезли в принудителен отпуск поради блокирания държавен бюджет на администрацията. Но колкото и да се опитва да открие добрите страни на тази ситуация, Дътън признава, че не е щастлив - особено когато гледа хората, които продължават да работят както обикновено.

Министерства без служители

Джефри Дътън е заместник-началник на отдел в Министерството на търговията, отговаря за международните търговски връзки, акцент в работата му е Китай. Но засега връзките с Китай ще трябва да изчакат, както и преговорите с представителите на Европейския съюз по проекта за трансатлантическо икономическо пространство, тъй като министрите са зависими от сътрудничеството на своите подчинени. Проблематично се очертава и заседанието на Международния валутен фонд във Вашингтон през следващата седмица.

Дътън се измъчва от сегашната ситуация, тъй като е убеден, че той и колегите му работят усилено, и че тяхната работа е важна за доброто на държавата. Изведнъж обаче всички те се оказват ненужни и са изпратени в принудителна отпуска. Така губят пари, а допълнителен психологически проблем произтича от това, че някои чиновници са освободени, а други са оставени на работа: "За всички нас, освободените, това изглежда наистина нечестно. Ние сме, така да се каже, колатералните щети от детинското поведение на републиканци и демократи в Конгреса."

Малцина от 800-те хиляди обаче протестират срещу принудителната отпуска - в състоялата се по този повод демонстрация участваха само шепа хора. Обяснението на Дътън е, че мнозина не се включват в демонстрациите, защото така ситуацията им може да се окаже още по-безизходна.

Отпуск по никое време

И Джон Сикинг е от потърпевшите, макар да не е държавен служител - неговата фирма изпълнява различни поръчки на правителствените агенции. Но тъй като дейността на агенциите е замразена, Сикинг не получава никакви нови поръчения. В същото положение са много от неговите колеги, които се страхуват, тъй като не знаят докога биха могли да издържат финансово. Предположенията на Сикинг са, че блокадата на правителството ще продължи още няколко седмици. Междувременно се благодари, че поне съпругата му не е правителствен служител и засега издръжката на семейството не е под въпрос.

Самият Вашингтон, който обичайно кипи от живот, изглежда много по-спокоен. Влаковете на метрото пътуват празни, много от музеите и парковете са затворени. "Атмосферата е необичайна - като че ли тече удължен уикенд", обяснява Сикинг. Това се отразява и на потреблението - много от чиновниците пестят, остават в домовете си в предградията, не идват в града, за да отидат на ресторант или да се срещнат с приятели на чашка.

А дали консумацията на алкохол не се е увеличила? Засега всичко е както преди, казват търговците на напитки, но предполагат, че в дългосрочен план може и да настъпят промени. "Виното носи радост и утеха. И когато хората са нещастни, не работят и нямат пари, това сигурно ще се отрази добре на бизнеса", смята продавачът на алкохол Дан Хаас.